Решение № 14108 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10878/2016 г.

Решение № 14108 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10878/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "УШИ" ЕООД гр. С. срещу Решение № 4319 от 23.06.2016 г, на Административен съд С.-град /АССГ/ по а. д. № 5785/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-2214-1402080-091-01/18.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., частично потвърден с Решение № 619/27.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдяното основание - нарушение на материалния закон е обосновано с доводи, че съдът неправилно приел за установени предпоставките по чл. 177 от ЗДДС за търсене на отговорност по посочения ред, както и че са налице предпоставките за отказ на правото на данъчен кредит по фактурите на "БМ и СМЕЛ" ЕООД. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП - гр. С. Ответният по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., чрез юрк. Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "У." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Л. М., срещу Ревизионен акт № Р-2214-1402080-091-01/18.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., частично потвърден с Решение № 619/27.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП, с който на дружеството е ангажирана солидарна отговорност на жалбоподателя по чл. 177 от ЗДДС за задължения в общ размер 206 450,68 лв. и лихви за забава в размер на 28 363,53 лв. за невнесен ДДС по 51 фактури, издадени от "ПИМ СТРОЙ 2012" ЕООД за данъчни периоди м. 03.2013 г. и от м. 06.2013 г. до м. 01.2014 г. и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 334,10 лв. по 13 фактури, издадени от "БМ И СМЕЛ" ЕООД, както и досежно начислените лихви в размер на 375,14 лв. за данъчните периоди от м. 07.2013 г. до м. 01.2014 г. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и притежава необходимите реквизити. По отношение на задължението по чл. 177 ЗДДС е прието, че то е особен вид солидарна имуществена отговорност, установена както за предходен доставчик, така и за получателя по облагаема доставка, която отговорност се реализира при наличие на законово определени предпоставки. Съдът е счел, че събраните по делото доказателства по несъмнен начин доказват твърдяното от органите по приходите, че сделките за доставка на стоки, документирани с процесните фактури, са били насочени към прехвърляне на активите на "ПИМ СТРОЙ 2012" към "УШИ" ЕООД с цел заобикаляне на закона и осуетяването на събирането на данъчни задължения. По отношение доставките от "БМ И СМЕЛ" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства - фактурите, договор за превоз от 1.09.201З г., както и представените от доставчика пътни листове не може да се приеме за установено реалното осъществяване на спорните доставки. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на АССГ е правилно. По така направените оплаквания в касационната жалба настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от страна на касатора са неоснователни. По отношение доставките от "БМ И СМЕЛ" ЕООД с предмет ремонтни услуги липсва информация какво МПС е ремонтирано и как и кога е ставало това. По отношение транспортните услуги правилно първоинстанционният съд е посочил, че от представените пътни листа на практика липсват каквито и да било данни относно това какви стоки евентуално са били превозвани, място на товарене и приемане на товара, съответно място на доставяне. Вярна е констатацията на приходните органи и административния съд, че жалбоподателят не е представил доказателства, от които да е видно, че превозът е извършен във връзка с негови търговски договорености за доставка на тези стоки на конкретно лице на определен обект, а пътните листове представляват единствено доказателство за обстоятелството, че конкретното превозно средство, управлявано от посочения водач, на посочените дати е осъществило движение по посочените маршрути. По отношение отговорността по чл. 177 от ЗДДС по делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Настоящата касационна инстанция е съгласна с извода на първоинстанционният съд, че с извършените продажби е заобиколен закона, като не е прехвърлено цялото предприятие съгласно разпоредбата на чл. 15 от ТЗ, а чрез процесните продажби са прехвърлени само активите на доставчика. По този начин данъчните задължения - пасивите са останали за плащане от страна на доставчика, непритежаващ каквито и да е активи, като по този начин се осуетява събирането на данъчни задължения. Знанието на ревизираното лице за данъчните задължения на доставчика, неговото ревизионно производство и наложените обезпечителни мерки се доказва и от плащанията по доставките, които след датата на запорите на банковите сметки на доставчика са извършвани само в брой на стойност близка, но ненадвишаващи 15 000.00 лв. съгласно Закона за ограничение на плащанията в брой. По тези и останалите подробни мотиви, изложени в решението на АССГ решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите на съда са направени след преценка и съпоставка на всички събрани по делото доказателства, като са изложени законосъобразни съображения за кредитирането им. Направено е искане в съдебно заседание от процесуалният представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора е основателно и на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение размер на 4009 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,