Решение № 9344 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2017 г.

Решение № 9344 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф. Р. И." ЕООД, със седалище гр. С., чрез адв. Атанасов като процесуален представител, срещу решение № 649 от 02.02.2017 г., постановено по адм. дело № 3633/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и поради необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената виза за проектиране, а алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане по искането за отмяната й като незаконосъобразен административен акт. Прави се искане за присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответниците - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Георгиева и И. В. И., чрез адв. Райновски като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено искането на "Ф. Р. И." ЕООД за прогласяване нищожността на виза за инвестиционно проектиране № ГР-94-И-30/2013 от 16.09.2013 г., издадена от главния архитект на Столична община за обект: пристройка - външен асансьор и преустройство на част от покрив в УПИ ХХ-2, кв. 550, м. "Център - Зона А", район С.. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството с искане за отмяна на оспорената виза и е прекратил производството по делото в тази част. Визата е издадена на основание чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6, чл. 133, ал. 6 ЗУТ и чл. 9, ал. 5 ЗУЗСО. За да прекрати производството по искането за отмяна на визата за проектиране, съдът е приел, че жалбоподателят е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 140, ал. 3 ЗУТ, но жалбата му в тази част е недопустима поради просрочие, като подадена извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Според съда с изменението на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, обн. в ДВ, бр. 101/2015 г., за административния орган е отпаднало задължението за съобщаване, тъй като жалбоподателят съгласно представената декларация е дал съгласие с нотариална заверка на подписа за предвиденото строителство. Нормата е процесуална, прилага се и за заварените случаи, след като в закона не е предвидено съобщаването на вече издадените визи да се извършва по досегашния ред. Съдът е приел за допустимо искането за прогласяване на нищожността й като необвързано със срок съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. По същество е направил извод за валидност на оспорената виза. Посочил е, че дори да е налице нарушение по чл. 134, ал. 6 ЗУТ, то не е от категорията да лиши акта от същността му на властническо волеизявление. Предвид представеното в хода на съдебното производство становище на Министерство на културата от 11.11.2016 г. е приел липса на особено тежко нарушение по чл. 84 ЗКН. По тези съображения е отхвърлил като неоснователно искането за прогласяване нищожността на оспорената виза. Решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение и поради необоснованост. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата по искането за отмяна на оспорената виза, като подадена след изтичане на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Визата за проектиране за обект: пристройка - външен асансьор и преустройство на част от покрив в УПИ ХХ-2, кв. 550, е издадена на 16.09.2013 г. Съгласно относимата редакция на чл. 140, ал. 3 ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 и 7, както и за обекти - недвижими културни ценности издаването на виза е задължително. За тези строежи визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131. Към момента на издаване на процесната виза административният орган е имал задължение за съобщаването й на заинтересуваните лица. Няма спор по делото, че тя не е съобщена на жалбоподателя, собственик на съседния УПИ VII-1,23. Предвиденото с визата пристрояване на външен асансьор към основната сграда в УПИ ХХ-2 е на регулационната граница с УПИ VII-1,23, с отреждане за хотел. След като липсва съобщаване за издаване на акта по надлежния ред, то жалбата срещу него следва да се приеме за подадена в срок и е допустима за разглеждане по същество. С изменението на чл. 140, ал. 3 ЗУТ с ДВ, бр. 101/2015 г., влязло в сила на 26.12.2015 г., действително се предвиждат изключения по отношение съобщаването на визата в две хипотези: когато са представени декларации за съгласието на заинтересуваните лица с нотариална заверка на подписите им или такива са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. В тези случаи заинтересуваните лица не биха имали правен интерес да оспорват визата, защото фактически разполагат с информация за предмета и параметрите на предвиденото с нея строителство. В случаите, в които визата е издадена извън обхвата на декларираното съгласие, както се твърди в жалбата, административният орган и в новата редакция на нормата не е освободен от задължението да извърши съобщаването й. Ако се приеме, че съгласието винаги е пречка за оспорване на визата по съдебен ред, това би довело до невъзможност заинтересуваните лица да защитят правата си при несъответствие между строителството, предмет на съгласието и това, предвидено с визата. Съдът само е констатирал, че съгласие от жалбоподателя за пристрояване на панорамен асансьор на регулационната граница между двата имота е налице, без да изложи мотиви по доводите в оспорването за предвидено с визата строителство в по - голям обем от това, описано в нотариално заверената декларация на представляващия "Ф. Р. И." ЕООД от 04.04.2012 г. С оглед изложеното жалбата срещу визата за проектиране с искане за отмяната й не е недопустима на посоченото от съда основание поради просрочие. В обжалваното решение е прието, че собственикът на съседния УПИ е заинтересувано лице съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като с визата е предвидено свързано застрояване, което загяга неговия имот. За този извод съдът не е изложил съображения. Посочено е, че изграждането на пристройка и преустройство на покрив, както е определен обекта във визата, съставлява строеж. Не са обсъдени представените по делото доказателства. Липсват мотиви и по констатациите, направени от вещите лица в двете приети съдебно-технически експертизи относно характеристиките и вида на предвиденото строителство. Съдът е приел, че действащият към датата на издаване на визата ЗРП от 2002 г. предвижда свободно застрояване за УПИ ХХ-2 и УПИ VII-1,23, "за хотел". По делото е приложена заповед № РД-09-50-193/12.07.2002 г., с която е одобрено изменение на ПР по отношение на двата имота, изменение в ПЗ за УПИ VII-1,23, "за хотел", както и работен устройствен план за същия съгласно приложения проект. На л. 89 от адм. дело № 3633/2016 г. се съдържа извадка от графичната част на ПРЗ от 2002 г. и РУП. Съдът не е изследвал какъв е обхвата на одобрения РУП, допуснато ли е изменение в начина на застрояване между двата УПИ предвид нанесените плътни червени линии в графичната му част, налице ли е съответствие между отразените в оспорената виза линии на застрояване в съседния УПИ VII-1,23 и тези по действащия ПУП. Съдът не е дал отговор на въпроса защо приема, че с визата за проектиране е предвидено свързано застрояване по смисъла на § 5, т. 22 ДР ЗУТ. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за преценката попада ли дружеството в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ и съответно налице ли е за него правен интерес да оспори визата за проектиране, издадена на основание чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Липсват съображения по основния въпрос с оглед приетото от административния орган правно основание - изменят ли се с оспорения акт характерът и начинът на застрояване в УПИ ХХ-2, както и спазени ли са правилата и нормативите за съответната устройствена зона. С оглед изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено изцяло. Съдът не е изяснил относимите за спора факти и обстоятелства, които влияят и на преценката за допустимост на жалбата. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане е необходимо да се изложат мотиви относно наличието на правен интерес за жалбоподателя да оспори административния акт, след което съдът следва да се произнесе по законосъобразността на визата за инвестиционно проектиране № ГР-94-И-30/2013 от 16.09.2013 г. при съобразяване с правното основание на издаването й. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за разноски за тази инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение