Решение № 4052 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2012 г.

Решение № 4052 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 1855 от 04.04.2012 г. по адм. дело № 1910/2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Али Мохамед Али, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок от надлежна страна касационна жалба, е основателна предвид следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 ЗУБ, съдът по жалба на Али Мохамед Али, гражданин на Сомалия, е отменил административно решение № 109/09.02.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката върната на административния орган. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Решението в частта, с която е отказано статут на бежанец, е постановено при липса на изложени от съда мотиви. За да го постанови, е изложил следните съображения: "Производството е проведено без да са допуснати съществени нарушения на производствените правила, а извода за липса на условия за предоставяне статут на бежанец е обоснован правилно върху противоречията в бежанската история, от която не може да се изведе извод за наличие на условията по чл. 8 ЗУБ". Така изложените лаконични съображения от съда за липса на основанията на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец не представляват правни мотиви към решението. Освен това същите противоречат на диспозитива на решението, с което обратно на изложеното в съображенията административно решение е отменено в частта му за отказ за предоставяне на статут на бежанец. Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК, задължава съдът да прецени всички събрани по делото доказателства, относими към спора и доводите на страните. От изложените съображения трябва да е видно какво съдът е приел за установено и на какви доказателства се основава. Да изложи съображения защо приема за основателна жалбата в една част, а в друга за неоснователна и да обсъди наведените от страните доводи. Това съдът не е сторил. По делото липсват мотиви към решението в тази му част относно приложимост на чл. 87 ЗУБ и противоречие между изложеното в лаконичното изречение диспозитива на решението. Същото в тази част е постановено при съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК. В тази част решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от съда с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Решението в частта, относно преценката за наличие основанията на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, също е постановено при съществени процесуални нарушения. При постановяване на решението съдът се ръководи от закона и свободното си съдийско убеждение. Свободата на преценката на доказателствата не означава обаче произволно формиране на съдийското убеждение. Неправилен е изводът на съда, че обстановката в гр. Могадишу, представлява случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут. В решението си съдът не е посочил актуална информация по отношение обстановката в този град. Позовал се е насоките на ВКБООН за Сомалия, които са издадени през м. май 2010 г. и имат само препоръчителен характер. Административният орган се е позовал на информация от м. декември 2011 г. В тази връзка съдът макар, че е цитирал посочената справка, е направил това избирателно, като изцяло е игнорирал конкретната информация по отношение населеното място, където чужденецът е живеел. Съдът не е обсъдил извършеното в административния акт териториално деление на насилието в Сомалия. Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУБ, хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риска чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствано и трайно да се ползва от ефективна закрила там какъвто е гр. Могадишу. Съгласно решението на съда в Люксембург, първо се изследва дали на съответното място има въоръжен конфликт и ако се установи, че такъв е налице, се изследва дали насилието, което го характеризира е безогледно. Ако има насилие, което е безогледно, но не характеризира въоръжен конфликт, то не е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът не е обсъдил и описаната в тълкувателното решение с ЕО пълзяща скала, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила. Съгласно посочената скала, в колкото по-голяма степен чужденецът съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Предвид изложените съображения, решението в частта, с която е извършена преценка за наличие на предоставяне на хуманитарен статут, е постановено при отменителното основание на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Следва да се отмени и в тази част и делото се върне за ново разглеждане от съда съобразно указанията на настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,