Решение № 9428 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2019 г.

Решение № 9428 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба /погрешно именована частна жалба/ на М. Маринов против решение № 276/29.05.2019 г. по адм. дело № 434/2017 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Маринов против заповед № РД-10-811 от 16.05.2017 г. на Кмета на Община Плевен за изземване на общински имот, находящ се на адрес [населено място], [улица], ет. [номер], представляващ: две стаи, кухня и сервизни помещения, поради това, че общинският имот се владее без правно основание. Основното оплакване в касационната жалба е, че решението на съда е незаконосъобразно и нехуманно, основано единствено на лъжливи жалби и сигнали на съседи срещу Маринов. По тези съображения се иска отмяна на решението на АС- Плевен и произнасяне по същество със справедливо решение. Ответникът- кметът на Община Плевен, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-10-811 от 16.05.2017 г. на Кмета на Община Плевен, с мотив, че разпореденият за изземване по реда на чл. 65 ЗОбС имот, се владее без правно основание, тъй като с Решение № 1841 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 3779/2018 г. на ВАС, Второ отделение, е оставено в сила решение № 51 от 29.01.2018 г. по адм. д. № 433/2017 г. на АС- Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Маринов срещу Заповед № РД- 10- 646/06.04.2017 г. на Кмета на Община Плевен за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС, като решението на ВАС е окончателно. В мотивите си съдът е посочил, че визираната заповед съставлява стабилен административен акт, поради което и след влизането й в сила имотът се държи без основание. Горното е мотивирало съда да приема, че атакуваната заповед е законосъобразна. По отношение оплакването досежно неясните абревиатури на актовете съдът е приел, че не е налице нарушение, тъй като лицето е упражнило надлежно правото си на защита. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Правилно, при извършена служебна проверка по чл. 146 АПК, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния по чл. 65 ЗОбС орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, Обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и решаващият правен извод на административният съд за наличие на основанията по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, тъй като разпореденият за изземване с процесната заповед апартамент се държи на отпаднало правно основание от М. Маринов. Не може да бъде споделено основното оплакване на касатора, че постановеното решение е нехуманно и несправедливо, доколкото решението е изцяло съобразено със закона и не надхвърля принципа на пропорционалност. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,