Решение № 9729 от 16.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хасково, чрез проц. си представител ст. юрк. В. Василева, против решение 163/07 март 2023 г., постановено по адм. д. 703/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани от ответната страна ЕТ Канини С. Калинова , в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ Канини - С. Калинова против заповед УТ-225/27 май 2022г. на кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Реконструкция на съществуваща канализация в сутеренно помещение намиращо се северно от под обект с идентификатор 77195.712.6.2.131 по КК на гр.Хасково в сграда с идентификатор 77195.712.6.2 по КК на гр.Хасково с административен адрес: [улица], гр.Хасково, с извършители : С. Калинова, действаща като ЕТ Канини - С. Калинова . Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Намерил е, че актът е постановен при допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 2, т. З и т. 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на заповед УТ-225/27 май 2022г. е Реконструкция на съществуваща канализация в сутеренно помещение намиращо се северно от подобект с идентификатор 77195.712.6.2.131 по КК на гр. Хасково в сграда с идентификатор 77195.712.6.2 по КК на гр. Хасково с административен адрес: [улица], гр. Хасково, с извършители : С. Калинова, действаща като ЕТ Канини - С. Калинова . В мотивите на същата е посочено, че е премахнат съществуващ хоризонтален клон Ф150 на канализация, минаваща в източната част на помещението, както и ревизионните части от него. Изпълнена е окачена канализация с нова канализационна тръба PVC Ф110 по северния ограждащ зид, преминаващата по източната стена. Обща дължина е 14,50 м. Заустена в хоризонтален клон под южния зид на помещението разделящ двата склада. Извършената реконструкция променя своето трасе във вертикала, материал и диаметър, от съществуващата до момента канализация. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че административният орган не е нормативно задължен да установява при издаването на заповедта първоначалното състояние на канализацията, преди извършване на дейностите, приети за реконструкция. В мотивите на решението си АС Хасково е изложил обосновани доводи относно това, че процесната заповед е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Както в констативният акт, така и в заповедта липсват ясни твърдения на администрацията какви според тях са били съществените изходни параметри на процесната ВиК инсталация, до предприемане на твърдяната реконструкция. Съгласно § 5, т. 44 ДР на ЗУТ "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. От представеното от Община Хасково писмо рег. индекс: 11-36-23#4/29 декември 2022 г. се установява, че при извършената проверка в архива на Дирекция Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции" не са намерени строителни книжа по част Архитектура" и част Водоснабдяване и канализация" за сграда с административен адрес: гр. Хасково, [улица]. Следователно правилно първоинстанционният съд е заключил, че в случая не би могло да се приеме, че е налице строеж V-та категория, изразяващ се в реконструкция на съществуваща канализация . Няма сравнение между старите и новите характеристики на канализацията, за да се направи извод, че се касае за реконструкция, а не като текущ ремонт. От свидетелските показания, както и от наличната техническа документация не става ясно какво е било състоянието на канализационната мрежа преди твърдяната реконструкция, нито става ясно от кого е извършена реконструкцията и в какво се състои. Горепосочените неясноти водят до липсата на мотиви в атакувания ИАА. Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. На следващо място правилни са и изводите на съда, че в диспозитива на оспорената заповед липсва надлежна индивидуализация на незаконния строеж. Действително диспозитивът на оспорената заповед е: да се премахне строеж Реконструкция на съществуваща канализация , като остава неясна волята относно предмета, до който се отнася. Премахването на цялата съществуваща канализация в процесното сутеренно помещение би било в разрез с нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК, повеляваща изпълнението на акта да не води до засягане на права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. В случая не може да бъде направена преценка дали е извършена подмяна на цялата съществуваща канализация в коментирания подобект, или само на част от нея и съответно на каква част, а тези обстоятелства безспорно имат значение за спазване на принципа на пропорционалност, който ще бъде нарушен при премахване на цялата съществуваща канализация, визирана в оспорената заповед, поради извършена подмяна на компрометирани части, които би могло да са незначителни. Верен е изводът на съда, че тъй като производството, което се е развило пред него е било с предмет установяване на евентуалната незаконност на строежа, то върху административния орган тежи задължението да докаже, че реконструкцията на канализацията е извършена незаконно, а това задължение не е изпълнено. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид неоснователността на касационната жалба и на основание чл.143, ал.3 АПК, основателно се явява предявеното от ЕТ Канини - С. Калинова , искане за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство. Претендираните разноски са в размер на общо 1960 - за адвокатско възнаграждение и транспортни разходи, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. И. Недев плюс 80 лева транспортни разходи, както и 1200 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. А. Калинова, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, и 80 лева транспортни разходи. Същите са своевременно поискани и доказани. Направено е от пълномощника на касатора Община Хасково възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че сумата от 1800 лева, съставляваща претендирано адвокатско възнаграждение за процесуално представителство не следва да бъде присъждана. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора, отчитайки и обема на осъщественото процесуално представителство, настоящият съдебен състав счита, че общо претендираната сума от 1800 лева е в прекомерно завишен размер, тъй като се претендират два хонорара по едно и също дело. Претендираният размер не може да бъде основан на факта, че процесуалното представителство се осъществява от двама адвокати, тъй като законът регламентира възмездяване на разноските за един адвокат /арг. от чл.143, ал.4 АПК/. Въз основа на изложеното, съдът намира, че размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде намален. Съдът определя адвокатското възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който минимален размер в случая възлиза на 1250 лева. Неоснователно е и направеното искане за присъждане на направени разноски, представляващи транспортни разходи в размер на 160 лв. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се претендира на основание чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл е и съдебната практика, напр. решение 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определените конкретно в закона процесуални действия. Разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Поради това направените от ответника по касация, респ. неговите пълномощници транспортни разходи за участие в съдебно заседание не могат да се вменят в тежест на ответника по жалбата, а остават за сметка на страната, която ги е направила. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав