Решение № 2948 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2020 г.

Решение № 2948 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по искане на Б. Бечев от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 677/26.03.2019 г., постановено по адм. д. № 471/2019 г. на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с решение № 14173/23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 5915/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение. В молбата за отмяна като правно основание посочил разпоредбата на чл. 239, т. 2 пр. 2 АПК, като изложил съображения, че съставът на съда, постановил решението, осъществил "престъпни процесуални действия, оформящи изнудване по чл. 213а НК и по чл. 313 НК, защото е следвало да отпише задълженията му, покрити с 10 годишна давност, а не да ги потвърди". В същото искане изложил подробни съображения по същество на разгледания пред съда спор, с твърдения за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила и за необоснованост на решението. С искането се претендира отмяна на решението и делото да се върне за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание молителят не се явява. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 2 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд – Пловдив отхвърлил жалбата на настоящия молител против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № 854/07.11.2018 г., издаден от главен инспектор в общинската администрация на Община Пловдив, потвърден с решение № 2/14.01.2019 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при същата община, за установени задължения за данък върху превозните средства- за автомобил марка "Мерцедес", модел 280 С с рег. [рег. номер на МПС], за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 1 311 лв. и лихви в размер на 357. 54 лв. и той е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 346. 79 лв. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. В искането за отмяна се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Основанието за отмяна по посочената разпоредба е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетели или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаване на делото. В искането за отмяна се сочи основанието на последното предложение, без да са изложени твърдения, обосноваващи извод за наличие на последната хипотеза на цитираната разпоредба, и без да са представени и доказателства в този смисъл. От данните по делото също не може да се направи извод за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, доколкото за да е налице това основание следва да е налице влязъл в сила съдебен акт /решение или присъда/, а такъв не е представен и не се твърди, че съществува. Най-после, и по аргумент от чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, твърденията за пристрастие на състава на съда могат да бъдат основание за искане за отвод/каквото впрочем не е направено/, но не и за отмяна по този ред. Направените от иницииралото настоящото производство лице недопустими по смисъла на ЗСВ коментари по съществото на спора, не представляват основание, обосноваващо извод за наличие на така заявеното отменително основание. Същият извод се налага и по отношение на емоционалните квалификации в молбата за отмяна. По делото липсва доказателство, годно да удостовери наличие на юридически факт от категорията на визираните в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. На последно място следва да се отбележи, че по същество останалите доводи на молителя по искането за отмяна представляват искания за преразглеждане на решението на АС по съображения за неправилност, което в настоящото производство- в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК, е недопустимо. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия