Решение № 11709 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2023 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на адв. Е. Фикри, в качеството й на процесуален представител на С. Стайков, с искане за изменение/поправка на Решение 9399/10.10.2023 г. на Върховния административен съд по адм.д. 1410/2023 г. в частта му относно разноските. Директорът на Областна дирекция Варна на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител юрк. Марчева изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция Варна на Държавен фонд Земеделие , чрез юрк. Д. Марчева, против Решение 392/24.11.2022 г., постановено по адм. д. 280/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, с което по жалба на С. Стайков е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 08/06/1/0/01029/3/01/04/01/23.03.2022 г., издаден от директора на ОД Варна на ДФ Земеделие . С отговора към касационната жалба и с писмената защита в съдебно заседание е поискано и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да е посочен конкретен размер на претендираното възнаграждение, т.е. не е представен списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. При това положение, съгласно т. 9 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. 6/2012 г., ОСГК, молбата за изменение на решението в частта за размера на присъдените разноски е недопустима. В частта, с която се претендира поправка на очевидна фактическа грешка в решението, относно присъждане на адвокатското възнаграждение в полза на адвоката, то същото се явява основателно по следните съображения: Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, процесуалният представител на лицето е упражнявал правомощията си по реда на чл. 38 ЗА. Текстът на посочената норма дава възможност адвокат да предоставя безплатна помощ на определени категории лица, в които случаи, при условията, предвидени в ал. 2 следва да бъде присъден хонорар на адвоката, а не на представляваната от него страна. Като основание за приложение на посочената норма в договора за безплатна правна помощ от 24.03.2022 г. (л. 305 гръб от адм.д. 280/2022 г.) адв. Фикри е посочила чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата близки на адвоката. Така заявеното обстоятелство не е оспорено от насрещната страна. Предвид резултата по делото и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която е цитирана в мотивите на съдебното решение, настоящият състав намира, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението чрез постановяване на присъждане на адвокатското възнаграждение в полза на адвоката, а не на клиента му, е основателно. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 175 АПК и чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение