Решение № 6676 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 885/2009 г.

Решение № 6676 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 885/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 14.08.2008 год., постановено по адм. д. № 2453/05 год. Софийски градски съд, адм. колегия, III-з състав, е отменил като незаконосъобразно Решението на изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания, обективирано в писмо изх. № 24-00-77/26.07.2005 год., в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима (просрочена) жалбата на Мила Василева с вх. № 24-00-77 от 18.07.2005 год. срещу Постановлението за възлагане на недвижимите имоти № 11187/2003/147569/07.06.2005 год. и всички последващи го действия на публичния изпълнител, в това число и Протокола за въвод във владение № 11187/2003/147570 от 07.06.2005 год. по жалба на Мила Атанасова Василева и вместо него е постановил друго такова, с което е отменил като незаконосъобразни Постановлението за възлагане на недвижимите имоти № 11187/2003/147569/07.06.2005 год. и всички последващи го действия на публичния изпълнител, в това число и Протокола за въвод във владение № 11187/2003/147570 от 07.06.2005 год. С решението съдът е оставил в сила Решението на изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания, обективирано в писмо изх. № 24-00-77/26.07.2005 год., в останалата му част и е осъдил АДВ да заплати на Мила Атанасова Василева сумата 50 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Венцислава Иванова Петкова в качеството й на изпълнителен директор на Агенция за държавни вземания. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд в обжалваната му част е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд в обжалваната му отменителна част. Ответницата по касационната жалба Мила Атанасова Василева е взела становище, че решението на Софийски градски съд в обжалваната му отменителна част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Мила Атанасова Василева чрез пълномощника й адв. Моника Божидарова Динева. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд в обжалваната му част е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени същото в тази му част и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да прогласи нищожност на всички действия и актове, издадени от публичния изпълнител при РД - София по изпълнително дело № 11187/03 год. Като алтернативно се поддържа искане за отмяна на същите действия като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба Агенция за държавни вземания-гр. София не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са процесуално недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане. Алтернативно, в случай на допустимост на жалбите се дава заключение, че тази на изп. директор на АДВ е основателна, а тази на Мила Атанасова Василева е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Видно от данни по делото, производството пред Софийски градски съд е започнало през 2005год. по обжалване на решение на директора на АДВ по жалба срещу действията на публичния изпълнител. Същата е разгледана от градския съд по реда на чл. 229, ал. 4 от ДПК (отм.). Съгласно § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК незавършените към датата на влизане в сила на този кодекс съдебни производства по отменения ДПК се довършват по досегашния ред, като страна в производството е съответния орган на НАП, съответно на АДВ. Разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ДПК (отм.) не съдържа ограничение от вида на това на чл. 268, ал. 2 от ДОПК, според който решението на окръжния съд по обжалване на такива действия е окончателно и не подлежи на обжалване. В този смисъл и предвид установената съдебна практика следва да бъде прието, че решението на Софийски градски съд подлежи на касационно обжалване, поради което жалбите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани. По същество и двете са основателни. По жалбата на АДВ - гр. София. С решението си Софийски градски съд е отменил като незаконосъобразно Решението на изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания, обективирано в писмо изх. № 24-00-77/26.07.2005 год., в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима (просрочена) жалбата на Мила Василева с вх. № 24-00-77 от 18.07.2005год. срещу Постановлението за възлагане на недвижимите имоти № 11187/2003/147569/07.06.2005 год. и всички последващи го действия на публичния изпълнител, в това число и Протокола за въвод във владение № 11187/2003/147570 от 07.06.2005 год. по жалба на Мила Атанасова Василева и вместо него е постановил друго такова, с което е отменил като незаконосъобразни Постановлението за възлагане на недвижимите имоти № 11187/2003/147569/07.06.2005 год. и всички последващи го действия на публичния изпълнител, в това число и Протокола за въвод във владение № 11187/2003/147570 от 7.06.2005 год. За да постанови този резултат градският съд е приел, че за Постановлението за възлагане на недвижимите имоти № 11187/2003/147569/07.06.2005 год. и всички последващи го действия на публичния изпълнител, в това число и Протокола за въвод във владение № 11187/2003/147570 от 07.06.2005 год., жалбоподателката (сега ответник по касация) не е била уведомена по предвидения в ДПК (отм.) ред, поради което жалбата й срещу тези действия по директора на АДВ, подадена на 18.07.2005год. следва да се счита за подадена в срок и като такава е следвало да бъде разгледана, а като е оставил същата без разглеждане директорът на АДВ е постановил незаконосъобразен акт. По същите мотиви съдът е приел, че извършените действия са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Решението на Софийски градски съд се явява недопустимо в тази си част и като такова следва да бъде обезсилено, и преписката изпратена на административния орган за произнасяне. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ДПК (отм.) директорът на АДВ разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. В конкретния случай той е приел, че жалбата на Мила Атанасова Василева се явява просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Градският съд правилно е приел, че този негов извод е неправилен с оглед неуведомяване на жалбоподателката (ответницата по касация) за атакуваните действия на публичния изпълнител, но вместо да върне делото на директора на АДВ за произнасяне на жалбата, същият се е произнесъл по същество и по този начин е иззел правомощия на директора на АДВ. При условията на чл. 221, ал. 3 от АПК постановеното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с градският съд е отменил като незаконосъобразни Постановлението за възлагане на недвижимите имоти № 11187/2003/147569/07.06.2005 год. и всички последващи го действия на публичния изпълнител, в това число и Протокола за въвод във владение № 11187/2003/147570 от 07.06.2005 год. и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част, като преписката бъде изпратена на директора на АДВ за произнасяне по жалбата на Мила Атанасова Василева. По касационната жалба на Мила Атанасова Василева С останалата част от решението градският съд е оставил в сила Решението на изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания, обективирано в писмо изх. № 24-00-77/26.07.2005 год., в останалата му част. Съдът е посочил, че първият спорен въпрос е относно адреса, на който е следвало да бъдат изпращани съобщенията на публичния изпълнител. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 32, ал. 1 от ДПК (отм.) дава легална дефиниция на понятието "данъчен адрес" и за физическите лица определя, че това е постоянният им адрес, като разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и 2 и чл. 29, ал. 2 от ДПК (отм.) създават задължение на правния субект физическо лице да уведоми данъчните органи за промяна на декларирания данъчен адрес. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателката да е изпълнила това си задължение и да е уведомила данъчния орган за промяна на постоянния й адрес, поради което не може да се приеме, че публичния изпълнител е допуснал съществено процесуално нарушение след като е изпратил призовките на деклариран от нея данъчен адрес. Прието е още, че законосъобразно уведомяването на жалбоподателката е извършено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.), като твърдението си допуснато нарушение на чл. 50, ал. 3 от ДПК (отм.) е неоснователно, тъй като призоваването е извършено при втората хипотеза - когато съобщенията са изпращани по пощата по реда на чл. 48, ал. 5 и фактът, че жалбоподателката не е на адреса е отбелязан в обратната разписка. На база на това е прието, че жалбоподателката е редовно уведомена и подадените от нея жалби се явяват просрочени и правилно са оставени без разглеждане от директора на АДВ. Съдът е изложил мотиви защо не възприема тезата на жалбоподателката за нищожност на извършените действия на публичния изпълнител - недвижимият имот, предмет на изпълнителни действия се намира на територията на гр. София, поради което действията спрямо него правилно са извършени от публичен изпълнител от ТД - гр. София. Посочено е, че ДПК (отм.) не съдържа разпоредби в тази насока, поради което по силата на § 21 от ДР на ДПК (отм.) намират приложение разпоредбите на ГПК - чл. 324. Решението на градския съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от данните по делото, в жалбата си до градския съд страната е направила възражения, че при връчването на отделните актове от публичния изпълнител не е бил изписан пълният й адрес, поради което е била неправилно призована. Това оплакване на практика не е разгледано от първоинстанционния съд. Освен това, в жалбата до съда е посочено, че през 2004год. жалбоподателката е променила постоянния си адрес от гр. София в гр. Казанлък, като в тази връзка е предприела действия за промяна и на данъчния си адрес, като е поискала с жалбата да бъдат изискана информация от ТДД - гр. Стара Загора в подкрепа на твърденията й) л. 5 от делото, отгоре (. Този довод на жалбоподателката също не е разгледан и обсъден от първоинстанционния съд, като нито е било уважено искането за събиране на доказателства, нито пък е било указано на страната, че не сочи доказателства в подкрепа на това си твърдение. Това обстоятелство е относимо за спора, доколкото част от атакуваните действия на публичния изпълнител са извършени през 2005год., поради което следва да бъде установено дали за тях страната е била редовно уведомена, респективно дали подадената срещу тях жалба е в срок. В жалбата до съда са изложени и редица още възражения й оплаквания, които също не са разгледани от съда, който единствено е разгледал въпросът дали жалбоподателката е уведомила данъчния орган за промяна на адреса. Допуснатите процесуални нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение в останалата му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при новото разглеждане на делото следва да разгледа всички направени от жалбоподателката оплаквания, в това число и да събере съответните доказателства, посочени по-горе. Тъй като тази част от жалбата касае процесуални действия, които са извършени по-напред във времето от тези, за които преписката следва да бъде изпратена на директора на АДВ за произнасяне, то делото първоначално следва да бъде изпратено на градския съд и едва след произнасянето му и влизане на решението му в сила следва да бъде изпратено на директора на АДВ за произнасяне по жалбата. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,