Решение № 8081 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ю. К. против Решение 10120/08.10.2024г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. 820/24 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й против писмо рег. АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024г. от директора на дирекция Информационно и административно обслужване в Община Варна, с което й е отказано извършване на заявената услуга със заявление рег. АУ123391ВН_004ВН/13.02.2024г. за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруга/а и деца на Ю. Е. К. баща на М. Ю. К.. Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От съдържанието на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения чл.209, т.3 АПК. Поддържа се също така, че с обжалваното решение е ограничен достъпа до обективен и справедлив съд на жалбоподателката. Касаторът сочи като нарушени множество разпоредби от Конституцията на Република България, правото на Европейския съюз и разпоредби от международни договори, ратифицирани и в сила в България, които възражения касационната инстанция ще обсъди по-долу в мотивите си. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на дирекция ИАО- Варна, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 14.11.24 година. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на касатора, в случай, че той надхвърля като размер минималния размер според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, доколкото е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. По същество, касационната инстанция преценява касационното оспорване като неоснователно по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. К. против писмо с рег. АУ123391 ВН-007ВН/20.02.24г. на директор на дирекция ИАО- Варна. В писмото се съдържа отказ за извършване на заявената със заявление рег.АУ123391ВН_004ВН/13.02.24г. услуга, а именно - издаване на удостоверение за семейно положение на Ю. К.. Съображенията на административния орган са, че това е повторно искане на К. за същата услуга, както и че липсва упълномощаване от Ю. К. на дъщеря си или адв. Тодоров за снабдяването с такива документи. В допълнение е посочено, че дори М. К. да е поискала лично извършването на административната услуга, то пак няма да е налице предпоставката за извършването й нотариално заверено пълномощно от Ю. К.. Административният съд е преценил като допустима жалбата на К., с която е сезиран, като подадена в срок, доколкото в оспореното писмо не е посочен срок за оспорването му и органът, пред който то може да се оспори. Съдът е преценил, че приложим в случая е чл.149, ал.1 АПК и доколкото писмото е връчено на К. на 07.03.24г., а тя е подала жалбата срещу него на 12.04.24 г., двумесечният срок е спазен. Съдът е приел след уточнение от жалбоподателката, че се оспорва законосъобразността на отказа, обективиран в писмото. Съдът е установил, че оспореният отказ е издаден във връзка с повторно заявление за същата услуга, а отказът по първото заявление на жалбоподателката е влязъл в сила. Въпреки това, съдът е преценил второто заявление от същото лице като допустимо, тъй като касае извършване на административна услуга, за която няма ограничение за броя на подадените заявления, поради вероятна промяна в обстоятелствата, която да направи подаденото последващо заявление основателно. Съдът е преценил оспорения отказ като издаден от компетентен орган, доколкото кметът на Община Варна / който е компетентният орган съобразно чл.2, ал.1 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012г./ е делегирал /каквато възможност е предвидена в наредбата/ тези свои правомощия на длъжностни лица, измежду които е и издателят на оспорения отказ. Съдът е преценил, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, а изявлението пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта не е част от фактическите и правни основания за издаването му, поради което неспазването му е довело единствено до удължаване на срока за оспорване. Съдът е посочил, че отказът на административния орган е издаден по повод заявление от жалбоподателката за получаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ю. Е. К.. Съдът е посочил, че според приложимата наредба, удостоверението се издава по образец и по искане от определен кръг лица, измежду които К. не попада. Посочил е липсата на доказателства, че жалбоподателката е законен представител на Ю. К. или негов наследник, поради което е приел, че не са налице хипотезите на чл.5, ал.1 от приложимата наредба. Приел е, че жалбоподателката не е обосновала, че заявлението й е необходимо за изпълнение на нейни законоустановени правомощия и не е представила пълномощно от Ю. К.. Прието е от съда, че с оглед охраняване на интересите на всяко лице, следва данните му за семейно положение, съпруг/а и деца, да се предоставят по определения нормативен ред. Отхвърлил е възражението на жалбоподателката за нарушаване на норми от Конституцията на РБългария, ЕКПЧ и ХОПЕС именно поради наличието на установен ред за предоставяне на данни за лице, за което те се отнасят, който ред охранява интересите на тези лица. Посочил е наличието на правна възможност чл.186ГПК и чл.133, ал.1 НПК за жалбоподателката при обосноваване на интерес да получи нужната й информация за баща й. Съдът е преценил също така, че оспореният акт е издаден и при съобразяване на целта на закона, доколкото предоставянето на данни за лице не по установения ред, би могло да засегне правата на това лице, в конкретния случай на Ю. К.. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Първоинстанционният съд е установил обективно, въз основа на събраните по делото доказателства фактическата обстановка по спора. Формирал е обосновани и верни изводи въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд в подкрепа на обжалвания резултат се споделят напълно от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Данните за семейното положение, съпруг/а и деца са данни, идентифициращи лицето, за което е подадено заявлението за издаване на удостоверение, както и за останалите лица, които удостоверението касае, поради което могат да се определят като лични данни. Личните данни за лицето могат да бъдат предоставени на трето лице само със съгласието на лицето, за което се отнасят. Законът за гражданската регистрация и издадената въз основа на него Наредба, цитирана по-горе предвиждат като форма на това съгласие, нотариално завереното пълномощно от лицето, за което се отнасят данните за лицето, което иска да ги получи. В конкретния случай, жалбоподателката не е представила нотариално заверено пълномощно от Ю. К., с което той да я е упълномощил за издаването на исканото удостоверение, поради което основателно и при правилно приложение на материалния закон, както административният орган, така и първоинстанционния съд са приели, че заявлението не може да бъде удоволетворено, респективно удостоверението издадено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че е ограничено правото на жалбоподателката на достъп до съд. Първоинстанционният съд е преценил като допустима жалбата й, и я е разгледал по същество. Неблагоприятният за жалбоподателката резултат от съдебното оспорване е резултат на тълкуването и прилагането от съда на материалния закон, което е правилно. Неоснователно касаторът сочи нарушени права по различни разпоредби от ХОПЕС и ЕСПЧ. Информацията, която жалбоподателката иска до получи въз основа на поисканото от нея удостоверение, касае личния й живот, и в този смисъл тя има законен интерес от получаването й, но редът за това, не е този, който тя е избрала. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на последния следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева. По тези съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд