Решение № 2802 от 16.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Р. Лалковски, представляван от процесуалния му представител адв. М. Димитров, срещу решение 389 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело 527/2022 г. от Административен съд Враца (АС - Враца). С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед 1197/27.07.2022 г. на кмета на Община Враца, с която е наредено да се изземе от ЕТ Р. Лалковски общински имот частна общинска собственост, представляващ помещение Обособена част от подблоково пространство в ж. к. Ясен с площ от 95 кв. м., с административен адрес гр. Враца, ул. Георги Апостолов 1, вх. Б и е осъден да заплати на община Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че община Враца не е собственик на процесния имот, оспорвайки приложения по делото акт за частна общинска собственост (АЧОС) 300 от 2001 г. Според касатора не е изпълнено основното изискване на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), а именно имотът да е общински, а кметът не е разполагал с компетентност да издаде процесната заповед. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът кметът на община Враца, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. Стоянов, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставно в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС - Враца е било образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед 1197/27.07.2022 г. на кмета на Община Враца, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС и чл. 94а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е наредено да се изземе от ЕТ Р. Лалковски общински имот частна общинска собственост, представляващ помещение Обособена част от подблоково пространство в ж. к. Ясен с площ от 95 кв. м., с административен адрес гр. Враца, ул. Георги Апостолов 1, вх. Б, за който има съставен АЧОС 300 от 10.05.2001 г. и се държи без правно основание. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от кмета на община Враца в съответствие с предоставените му с чл. 65, ал. 1 от ЗОС правомощия и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е необходимата писмена форма и са налице изискуемите реквизити, съгласно чл. 59 от АПК. Съдът е приел и, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви относно изпълнените изисквания на чл. 26 и чл. 35 от АПК. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът е приел, че в конкретната хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки процесният имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от трето лице без правно основание. Първата предпоставка според съда е безспорно установена с оглед представения по делото АЧОС 300 от 10.05.2.0001 г. Подробно съдът е обсъдил и отхвърли като неоснователни наведените от жалбоподателя възражение, основаващи се на постановени съдебни решение, с които според него е отречено правото на собственост на община Враца върху процесния имот. Изрично е посочено от съда, че за да отмени първата заповед на кмета на община Враца 570/26.05.2003 г. за изземване на общинския имот, Окръжен съд Враца, с решение 87/28.07.2003 г. по адм. дело 77/2003 г., впоследствие и ВАС с решение 3192/09.04.2004 г. по адм. дело 9827/2003 г., не отричат правото на собственост върху имота на община Враца, а са приели, че оспорващият го владее на основание договор за наем, счетен за безсрочен въз основа на започналата процедура по приватизация, по силата на цитирания по-горе § 7 от ПЗР на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) (отм.), за който договор няма данни да е налице валидно изявление за едностранното му прекратяване, поради което липсва една от законовите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Съдът е приел за безспорно установено, че договорът за наем 93-125/11.10.1993 г., сключен между ЕТ Р. Лалковски и община Враца, със срок до 11.10.1998 г. е трансформиран в безсрочен от момента на приемане на решение за приватизирането на наетия имот частна общинска собственост, по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.), в случая от 10.04.1997 г. датата на решение 117 на Общински съвет - Враца. Този безсрочен договор, на основание чл. 15, ал. 3, във връзка с чл. 14, ал. 3 и ал. 1 от ЗОС във връзка с чл. 238 от Закона за задълженията и договорите е бил прекратен едностранно от кмета на общината с писмено предизвестие, в което е посочено, че наемното правоотношение се счита за прекратено с изтичането на едномесечен срок от получаването на писмото. От известието за доставяне е видно, че писмото е получено от жалбоподателя на 30.05.2022 г., т. е. считано от 30.06.2022 г. наемното правоотношение е прекратено. Според съда с това основанието за държане на този имот е отпаднало и за административния орган, след даден срок за доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателя, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОС да приложи административна мярка, позволена от закона - принудително изземване на имота. Изложеното е мотивирало АС Враца да обобщи, че след като безспорно е установено, че имотът е частна общинска собственост и е налице валидно изявление за едностранно прекратяване на договора за наем, при липсата на друго годно правно основание, което би могло да се противопостави на собственика, правилно административният орган е издал заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземването му от фактическия ползвател. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните с касационната жалба нарушениия. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, като издадена в съответствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Нормата предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява, че собствеността на общината върху изземвания имот е установена по безспорен начин. Според чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ и макар да няма правопораждащо действие, според нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, което означава, че удостовереното в него се счита за вярно до доказване на противното. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че цитираните от жалбоподателя съдебни решение не отричат правото на собственост на община Враца над процесния имот. Не са налице данни установените в АЧОС обстоятелства да са оборени по установен в закона ред, а изложеното от касатора несъгласие с удостовереното в АЧОС не следва да се обсъжда, нито от административния орган в административното производство, нито от съда в административния процес. Единственото от значение в случая е разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. При правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил верен извод, а именно, че наемният договор е прекратен едностранно от страна на наемодателя. Анализирал е промяната в срока на договора и превръщането му от срочен в безсрочен с оглед разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) и от там възможността на общината, като наемодател да го прекрати едностранно с предизвестие. Настоящият състав намира, че е налице валидно изявление, което води до едностранно прекратяване на наемното правоотношение с оглед представеното в това производство писмено предизвестие изх. 7000-115/27.05.2022 г. от кмета на община Враца. Това е така, защото на първо място са налице данни, че писмото е получено от жалбоподателя на 30.05.2022 г. На второ място следва да се посочи, че от съдържанието му може да се прави извод, че то има характер на едностранно предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение. При така установеното правилно АС Враца е приел, че административният орган е приложил законосъобразно нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като безспорно е установено, че имотът е общинска собственост, държан и ползван от касационния жалбоподател без основание. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за разноски, следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна. Същите са своевременно претендирани, поради което следва да се присъди в полза на община Враца, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,