Решение № 15072 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2012 г.

Решение № 15072 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по касационна жалба на Красимир Петров Крумов от гр. София, ж. к. "Люлин" бл. 809 срещу решение № 3151/13.06.2012 г., постановено по адм. д. № 2830/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 123/17.02.2011 г. на Директора на СУСО. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - директорът на СУСО, редовно призован, не се представлява. Постъпило е писмено становище с молба за отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Според чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) основната предпоставка за правото на обезщетение за безработица е за съответното лице да са внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Тази предпоставка в случая не е била налице. Видно от ал. 2, т. 4 от посочения чл. от КСО, за придобиването на право на парично обезщетение за безработица се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава, на основание на международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Регламент № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, компетентната институция на държавата - членка, чието законодателство поставя придобиването на правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост и самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, се приемат за завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Както правилно е приел осигурителния орган и първоинстанционния съд, осигуряването на касатора е прекратено на 05.12.2009 г., от която дата се определя петнадесетмесечния период по чл. 54а от КСО, като това е времето от 05.09.2008 г. до 04.12.2009 г. С приложено по делото писмо изх. № 94К1-592-2/10.01.2011 г. на дирекция Европейски регламенти и международни договори относно преценка правото на парични обезщетения за безработица на касатора са посочени периодите на осигурена заетост, а именно от 23.08.2009 г. до 05.12.2009 г. - 3 месеца и 11 дни, от 01.01.2009 г. до 31.03.2009 г. - 3 месеца. Обоснован е изводът на съда, че липсват доказателства удостоверяващи, че касаторът е бил осигуряван за безработица през времето, през което е получавал обезщетение за риска "безработица", поради което този период не може да бъде включен в деветмесечния период, посочен в чл. 54а, ал. 1 от КСО като предпоставка за отпускане на парично обезщетение за безработица. При липса на осигуряване в продължение на девет месеца през последните петнадесет месеца преди прекратяване на осигуряването за жалбоподателя не възниква право на парично обезщетение за безработица. При постановяване на настоящото решение също не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и предвид обстоятелството, че не са налице касационни отменителни основания, следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение