Решение № 13713 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 60/2016 г.

Решение № 13713 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 60/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2163 от 22.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1869/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., ХХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Ита" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. В., чрез адвокат Н., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2163 от 22.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1869/2015 г., Административен съд - гр. В., ХХIII състав, е отменил ревизионен акт № 031301020 от 27.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 579 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "Ита" ООД са определени задължения за: ДОО по КСО за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. в размер на 7006,36 лв. и 5408,77 лв. лихви; за ДЗПО-УПФ за същия период общо в размер на 292,44 лв. и лихви 193,32 лв.; за здравноосигурителни вноски по ЗЗО за същия период в общ размер на 2542,45 лв. и лихви за просрочие в размер на 1015,81 лв. Оспореният съдебен акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е постановил решението си след преценка на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил правилни изводи относно фактическата обстановка по спора. По първоначалното дело е било установено, че процесните задължения се отнасят за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. При определянето им органите на данъчната администрация са приложили нормите на чл. 122 - 124а ДОПК, което съдът възприел като неправилно. За периода 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., макар и включен в ревизионния акт, не са определени допълнителни задължения. С тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г., Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд се произнесе по въпроса: "Приложими ли са разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост за задължителни осигурителни вноски за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК, ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. "В тълкувателното решение е счетено, че разпоредбата на чл. 124а, приета със ЗИД на ДОПК, предвижда приложение на чл. 122 - 124 ДОПК при установяване на задължителни осигурителни вноски. Нормата е несамостоятелна и характерът е обусловен от естеството на разпоредбите, към които препраща. Видът на нормата е определящ за действието й във времето. Установеното с чл. 14, ал. 1 ЗНА правило е за действие занапред на нормативните актове. Обратна сила може да се даде само по изключение с изрична разпоредба. Ето защо с цитираното решение е прието за правилно разрешението, според което нормите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за пораждащи задължителни осигурителни вноски фактически състави, осъществени преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК - 15.12.2011 г. Правните изводи на първоинстанционния съд са изцяло в унисон с така цитираното тълкувателно решение, поради което изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Цитираната в касационната жалба противоречива съдебна практика вече е преодоляна, предвид постановеното тълкувателно решение и не следва да се коментира. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради липсата на касационни основания постановеното решение се оставя в сила. Предвид изхода по спора пред настоящата съдебна инстанция, своевременно направеното и доказано по размер искане на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на ответника се присъжда сумата 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,