Решение № 6519 от 19.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Цветанов, приподписана от адв. Кръстева, срещу решение 10529 от 21.11.2022 г., постановено по адм. дело 966/2022 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, тричленен състав. С решението, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на В. Цветанов срещу чл. 33, чл. 34, чл. 34а и чл. 39 (всички алинеи без шеста) от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г. и В. Цветанов е осъден да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 100 лв. В касационната жалба, макар и да не са обосновани с конкретни разпоредби, са направени оплаквания за неправилност на съдебното решение, което е довело до нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От житейските твърдения на касатора могат да бъдат изведени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При обжалването се твърди, че водомерите монтирани в жилища в сгради етажна собственост, помагат в разпределението на отчетените количества от общия водомер и не са измервателен уред по който има търговско плащане. Наредбата позовавайки се на Закона за метрологията, изисква периодична проверка и пломбиране на тези помощните уреди. Според касатора първоинстанционният съд не е дал отговор на въпроса му основателно, правилно, законно ли се основават текстовете за периодична проверка и пломбиране в Наредба 4 на МРРБ, на Закона за метрологията и дали му противоречат. Счита, че противозаконно, в ущърб на потребителите са утвърдени цени за монополиста Софийска вода АД, в хилядни от лева, а не както е прието от БНБ, съобразно чл. 24 от Закона за БНБ: ..Паричната единица на Република България е левът, разделен на 100 стотинки, а при определяне на цената на водата това правило не е спазено. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Ответникът министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Събева, в писмени бележки излага съображения за недопустимост, алтернативно неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че жалбата е недопустима, тъй като пропуските в нея не са отстранени в срок и настоящото производство следва да бъде прекратено. По същество на спора дава заключение, че първоинстанционният съдебен акт е правилен. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: В представена уточняваща молба касаторът е посочил, че не оспорва решението в частта, в която жалбата му против чл. 30 и чл. 39, ал. 6 от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004г., е оставена без разглеждане като недопустима и производството в тази част е прекратено. Съдебният акт в тази част е влязъл в сила. Предмет на обжалване в настоящото производство е първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлена жалбата на В. Цветанов срещу чл. 33, чл. 34, чл. 34а и чл. 39 (всички алинеи без шеста) от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г. и В. Цветанов е осъден да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 100 лв. Производството пред Върховния административен съд, първо отделение, тричленен състав, е било образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК по жалба на В. Цветанов срещу чл. 33, чл. 34, чл. 34а и чл. 39 (всички алинеи без шеста) от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г. С решението си тричленният състав е отхвърлил жалбата в тази част с мотиви, че при приемане на оспорените разпоредби на Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са спазени изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) в действащата към съответния период редакция, като нормативният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението по съществото е прието, че оспорените разпоредби не са в противоречие с чл.10 и чл.232 от Наказателния кодекс (НК). Посочено е, че същите не противоречат и на чл. 5 и чл. 23 от Закона за измерванията (ЗИ). Съдът е преценил като неоснователно и наведеното оплакване, че атакуваните разпоредби на Наредбата противоречат на принципа за равенство, установен с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съдът е приел, че потребителите с индивидуални водомери не са поставени в по-неблагоприятно положение, и по отношение на тях не са въведени рестрикции, изразяващи се в задължение за заплащане на количества вода, което не са потребили. За да достигне до този извод съдът се е позовал на тълкуването на нормата на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от наредбата, които въвеждат рестрикции за потребителите на вода без монтирани водомери (презумпция за ползвано на определено количество вода, без значение колко реално е използвано) с цел да монтират индивидуален водомер, като по този начин според съда не може да се приеме, че ползвателите с монтиран такъв са поставени в по-неблагоприятно положение. Съдът е стигнал до извод, че разликата от показанията на общия водомер на сградата се разпределя между ползвателите с монтиран индивидуален водомер и ползвателите без монтиран такъв, съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 4, т. 4 от Наредбата. Въз основа на изложеното тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че нормите на чл. 33, чл. 34, чл. 34а и чл. 39, всички алинеи, без 6-та, от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г., не противоречат на акт от по висок ранг, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на Цветанов срещу посочените разпоредби. С оглед изхода от спора на министерство на регионалното развитие и благоустройството са присъдени разноски по делото в размер на 100 лв. Решението е правилно. От данните по делото безспорно е установено, че Наредбата е подзаконов нормативен акт, издаден от министърът на регионалното развитие и благоустройството и първоинстанционният съд правилно е приел, че същата е издадена от компетентен орган. Съдът правилно е приел, че в случая не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като в този смисъл има влязло в законна сила решение. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил, че оспорените разпоредби не противоречат на материалноправни норми от по-висок ранг, като в тази насока е обсъдил обжалваните разпоредби и чл.10 и чл.232 НК, чл. 5 и чл. 23 ЗИ и чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съдът е обсъдил подробно текстовете на оспорените разпоредби и правилно е приел, че същите са законосъобразни. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че съпоставката между цитираните две разпоредби от ЗИ и атакуваните разпоредби на Наредба 4/14.09.2004 г. не води до извод, че между въпросните разпоредби съществува противоречие. Споделят се мотивите на съдебното решение, че изложените оплаквания във връзка с начина на отчитане на потреблението на вода в сгради етажна собственост не са правни и не обосновават твърдяната незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт. Спецификата на отчитане на потреблението в такива сгради произтича от спецификата на самата етажна собственост като вид правен субект, но това не прави начина на отчитане в такъв тип обекти незаконосъобразен. Твърдението на касатора, че водомерите помагат в разпределението на отчетените количества от общия водомер и не са измервателни уреди по който има търговско плащане, а наредбата позовавайки се на Закона за метрологията, изисква периодична проверка и пломбиране на помощните уреди, е неотносимо към настоящият спор. Оплакването, че първоинстанционният съд не е дал отговор на въпроса му основателно, правилно, законно ли се облягат текстовете за периодична проверка и пломбиране в Наредба 4 на МРРБ, на Закона за метрологията и дали му противоречат, също не може да се обвърже по никакъв начин към разпоредбите на чл. 33, чл. 34, чл. 34а и чл. 39, всички алинеи, без 6-та, от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г. Извън предмета на настоящия спор е и твърдението на касатора, че противозаконно, в ущърб на потребителите са утвърдени цени за монополиста Софийска вода АД, в хилядни от лева, а не както е прието от БНБ, съобразно чл. 24 Закона за БНБ. При така установеното се налага изводът, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на оспорените разпоредби на чл. 33, чл. 34, чл. 34а и чл. 39, всички алинеи, без 6-та, от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г. По изложените съображения, Върховен административен съд в настоящия си петчленен състав приема, че подадената срещу решението касационна жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да се присъдят своевременно претендирани разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение за касационна инстанция. Мотивирано така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия