Решение № 12854 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 402/2012 г.

Решение № 12854 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 402/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив против решение № 2010/24.11.2011 г. по адм. д. № 2505/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменена Заповед № 50784-0076736/04.07.2011 г., издадена от Директора на ТД на НАП - Пловдив за наложена на ЕТ"Бачково-49-Димитър Василев" - гр. Асеновград принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на обект - павилион за бързо хранене, находящ се в с. Бачково на пътя за Бачковския манастир, за срок от 1 месец на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната страна - ЕТ"Бачково-49-Димитър Василев" - гр. Асеновград, в представен писмен отговор оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да приеме оспорения пред него акт за незаконосъобразен и да го отмени, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че наложената принудителна административна мярка-запечатване на обект е в максималния определен от закона срок - един месец, въпреки направената констатация, че нарушението е извършено за първи път, като в заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не са изложени мотиви, във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ, което е задължително, като мотивите не следва да са бланкетни. Съдът е приел, че непосочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е издаден при спазване на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК и дали е в съответствие с целта на закона. Липсата на мотиви според съда е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяната му - арг. от чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решение е неправилно. Фактите по делото са безспорно установени. При извършена проверка на 17.05.2011 г. на търговски обект - павилион, стопанисван от ДЗЛ, находящ се в с. Бачково, на пътя за Бачковския манастир, длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив са поръчали 2 бр. кафе по 0.80 лв. всяко, на обща стойност 1.60 лв., за което не им е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. Административно-наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и по отношение на търговеца, освен наложената с Наказателно постановление № 50783-0076736/04.07.2011 г. имуществена санкция - глоба в размер на 800 лв., е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - "запечатване на обекта, в което е констатирано нарушението, за срок от един месец". Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба. Съдът правилно е приел, че установеното нарушение не се оспорва от жалбоподателя и че са налице фактическите основания за налагане на ПАМ. Неправилен е крайния извод на съда, че акта следва да се отмени като незаконосъобразен, единствено поради липсата на мотиви за съображенията на административния орган да приложи максималния по закон срок за забрана за достъпа до обекта - един месец. С оглед защитата на обществения интерес и предвид безспорно установеното нарушение, мотивите на административния орган за налагане на ПАМ следва да се приемат и като мотиви относно срока. Оспореният акт съдържа мотиви относно фактическото установяване на нарушението - АУАН № 0076736/01.06.2011 г. и на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС и с оглед местоположението на обекта, нетната търговска площ и реализирания оборот, е наложил ПАМ запечатване на обекта за срок от един месец. Настоящият състав намира така изложените мотиви за отговарящи на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта, с който се налага ПАМ, поради което същият отговаря на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК - съдържа фактически и правни основания. В този смисъл е и решение по адм. д. № 2177/2011 г. на ВАС, I отд. Като е стигнал до противния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Върховният административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд по същество, че нарушението е безспорно установено и са налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения ПАМ, поради което актът е законосъобразен, а оспорването - неоснователно. По изложените съображения, решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,