Решение № 8890 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2018 г.

Решение № 8890 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Касаторът "М." ООД, ЕИК - *********обжалва чрез пълномощника си адв. М. З., решение № 1594/12.03.2018 г. по адм. дело № 4031/2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-14-1304953-091 -01/13.10.2014 г., издаден съвместно от Г. И. М. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП и Д. Д. Т. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в обжалваната му пред съда част, потвърдена с Решение № 428/25.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-С. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5729,30 лв. по фактури, издадени от "Д. с." ЕООД, както и по фактура № 505/13.11.2012 г., издадена от "С." ЕООД. В жалбата се сочат доводи за неправилност на решението в оспорената част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в частта касаеща отказан ДК по фактурите, издадени от "Д. с." ЕООД и по фактура № 505/13.11.2012 г., издадена от "С." ЕООД и съответна отмяна на РА. Претендира и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП"- С. излага чрез процесуалния си представител юрк. Апостолов становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1131 лв., прави възражение за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните, извършвайки проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в обжалваната от "М." ООД част административният съд е отхвърлил жалбата против Ревизионен акт № Р-14-1304953-091 -01/13.10.2014 г., издаден съвместно от Г. И. М. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП и Д. Д. Т. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в обжалваната му пред съда част, потвърдена с Решение № 428/25.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-С. при ЦУ на НАП относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5729,30 лв. по фактури, издадени от "Д. с." ЕООД, както и по фактура № 505/13.11.2012 г., издадена от "С." ЕООД. За да отхвърли жалбата в горепосочената част, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Обсъдил е събраните по време на съдебното производство доказателства, заключението по ССчЕ, и след техния анализ, поотделно и в съвкупност е приел, че относно спорните фактури, издадени от "Д. с." ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Този извод е обоснован предвид липсата на доказателства, че доставчикът е притежавал стоката, за да може собствеността да бъде прехвърлена към жалбоподателя. От друга страна фактурите и приемо-предавателните протоколи са съставени от лице, което не е било собственик или управител на дружеството към този момент, няма доказателства за представителна власт спрямо същото дружество, за да може да оформя валидно документи за негова сметка. Липсват доказателства за разполагането със складове или за направени разходи във връзка със съхранението на стоката. В приложените приемо - предавателни протоколи не са отбелязани данни, установяващи мястото на предаването на стоките, което е определящо във връзка с индивидуализацията на стоките, респективно обосноваващо доказване прехвърлянето на собствеността. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 505/13.11.2012 г., издадена от "С." ЕООД, / с ново наименование "К. Н. П." ЕООД/ е констатирано в РА, че тя е включена в дневника за покупки на РЛ, но не е включена в дневника за продажби на доставчика. Отправено е запитване за спорната фактура до прекия доставчик, в отговор на което е посочено, че същата е издадена на друго дружество "Н." ЕООД с ЕИК *********, а не на "М." ООД, (л. 828, приложение 3 по делото). По делото е приложено копие от спорната фактура № 505/14.11.2012 г. (л. 327, том II по делото), от което е видно, че получател по нея е дружеството "Н." ЕООД. Представена е и фактура № 505/13.11.2012 г. (л. 330, том II по делото) с данъчна основа в размер на 16 671,30 лв. и начислен ДДС в размер на 3334,26 лв. с получател "М." ООД и предмет "аванс за арматурна стомана". На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, органите по приходите не са признали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3334,26 лв. по спорната фактура № 505 от 13.11.2012 г. за дан. период м. 11.2012 г. В приетото по делото и неоспорено от страните допълнително заключение по ССчЕ е констатирано във връзка с реализацията на облагаема доставка по ф-ра № 505/13.11.2012 г., че представения аванс продължава да е салдови. Съдът е приел за законосъобразен отказа на ДК с аргумент, че липсват доказателства за реалното получаване на стоката по спорната фактура по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, като доставчикът изрично е заявил, че не е издавал такава фактура на жалбоподателя, като е представена и фактура издадена под същия номер, но с различна данъчна основа и дата на издаване, с получател "Н.". Решението е валидно, допустимо и правилно. В процесния казус няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Страните не спорят за последващата реализация на стоките - "армировъчна стомана". Спорът е относно наличието или липсата на реално извършени доставки на армировъчна стомана именно от доставчика "Д. с." ЕООД. Обоснован е правният извод на съда, че събраните доказателства не водят до безспорен извод за реалност на процесните доставки, макар същите да са документално оформени в счетоводството на касатора. На доставчикът е издаден РА с установени големи задължения, в който е отразено, че поради непредставяне на доказателства за реално извършени доставки е определена нулева данъчна основа на изпълнените облагаеми доставки, в които са включени и процесните две фактури. По делото липсва аналитичност на сметка 304 "Стоки" на "Д. с." ЕООД, която да доказва движението на стоките (армировъчна стомана), вкл. нейното заприходяване, изписването по вид и количество, по документи и контрагенти. Не се установява чрез приложените приемо-предавателни протоколи, че правото на собственост върху процесните стоки по издадените фактури е прехвърлено на ревизираното лице. В цитираните документи липсва място на предаване, липсват също така складови разписки, товарителници, пътни листа. Първоинстанционният съд правилно се е мотивирал, че със събраните доказателства не се установява реалното получаване на стоките от касатора, поради което законосъобразно е отказано право на приспадане на ДК. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като обосновани изводите на първоинстанционния съд във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 505/13.11.2012 г., издадена от "С." ЕООД, /с ново наименование "К. Н. П." ЕООД. От една страна изрично доставчикът в своите обяснения сочи, че същата е издадена на друго дружество "Н." ЕООД с ЕИК *********, а не на "М." ООД, а от друга липсват доказателства обективиращи реално получаване на стоки. Предвид гореизложеното, решението в обжалваната част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на ответника трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 783,18 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,