Решение № 3886 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7598/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 137 от 13.07.2023г., постановено по адм.д. 21/2023г. от Административен съд-Велико Търново /АС-Велико Търново/, с което по жалба на Ч. Митев е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2017г., с изх.02-040-6500/5179 от 22.07.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта с която на Митев е намалена исканата сума по подадено заявление с УИН[номер] за кампания 2017г. със сумата 10160.00 лева до 14.12.2017г. и със сумата от 2766.00 лева към 15.06.2018г. по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави (СМлК) и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12279.70 лева, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите към решението, по тълкуване и прилагане на закона. С цитираното УП, в обжалваната пред първоинстанционния съд част, при поискана от земеделския производител /ЗП/ Ч. Митев сума по СМлК към 14.12.2017г. в размер на 10160 лева е оторизирана сума в размер на 0.00 лева, към 15.06.2018г. при поискана сума в размер на 2766 лева е оторизирана сума в размер на 0.00 лева. Определени са ставки по схема (лв./бр. животно) за кампания 2017г., и е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 от 11 март 2014г. по СМлК в размер на 12279.70 лева. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - Ч. Митев, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Велико Търново, излагайки твърде пестеливи мотиви е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Съдът е счел, че нито в поясненията към съответните колони на Таблица 1 от уведомителното писмо, нито другаде в АА, се посочват кои точно изисквания не са спазени от жалбоподателя, и това не става ясно от приложените към преписката писмени доказателства. Съдът е посочил, че в оспорения акт АО единствено е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай, като не са налице никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия по тази мярка. Решението е правилно като краен резултат. В процесния казус ЗП с общо заявление за подпомагане УИН[номер] от 22.05.2017г., УРН[номер], е поискал финансово подпомагане по схеми и мерки, включително по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави (СМлК), като по процесната схема е заявил в животновъден обект 5367200001(5280-0039) общ брой животни за кандидатстване по СМлК 60 броя. Животните са подробно описани в Таблица за отглежданите животни 2017г., като за 25 от тях, част от които са заявени за кандидатстване по СМлК е посочено, че не са собственост на заявителя. На това заявление са извършени автоматични проверки, обективирани в Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017г. за УРН [номер]. На 11.10.2017г. земеделският производител е подал декларация за частично оттегляне, касаеща 20 бр. животни, заявени за кандидатстване по СМлК със заявлението от 22.05.2017г., подробно описани в таблица за оттегляне на схема за животно. По преписката е приложено и уведомление за оттегляне, неразделна част от подаденото заявление за оттегляне от 11.10.2017г., с което ЗП е уведомен от ДФ Земеделие - РА, че съгласно чл.14, ал.3 от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба 5/, кандидат, който е оттеглил заявление за подпомагане или част от него, не може да ползва никакви права, произтичащи от оттегленото заявление или от оттеглената му част. На същата дата 11.10.2017г. ЗП е подал заявление-редакция, с което е коригирал броя на заявените животни за кандидатстване по СМлК за 2017г. от 60 бр. на 40 бр., като е отказал кандидатстване за останалите 20 бр. животни, посочени в първоначалното заявление от 22.05.2017г. По преписката не са представени данни, за наличие на резултати от автоматична проверка на заявлението-редакция от 11.10.2017г. В последствие на 03.08.2022г. е издадено процесното УП, предмет на контрол пред първата инстанция, срещу което на 13.12.2022г. е подадена жалба от ЗП Ч. Митев, по която е образувано съдебното производство пред АС- Велико Търново. В хода на така образуваното съдебно производство от страна на процесуалния представител на ответника - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", по делото е постъпило становище с изх. 02-040-6500/2525/3 от 20.12.2022г., в което е посочено, че вследствие извършени административни проверки е установено, че декларираните животни за подпомагане в заявлението на Ч. Митев с УРН [номер] са декларирани и от друг бенефициент по същата схема за 2017г., а именно от неговата майка. В становището е посочено, че при декларирани 40 бр. животни, недопустимият брой животни след административни проверки е 38, а процентът на наддеклариране е 100. По делото са представени и приети от съда доказателства в тази връзка. При тези данни, настоящият състав приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т.4 АПК административният акт да съдържа фактически основания за издаването му. От изложеното в Таблица 1 от Уведомително писмо изх.02-040-6500/5179 от 22.07.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА и поясненията под нея не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е отказано подпомагането. От прочита на съдържимото в процесния АА не може да се направят изводи спрямо конкретния земеделски производител във вр. с подаденото общо заявление за подпомагане УИН[номер] от 22.05.2017г., обосноваващи извършените от АО намаления по процесната схема към дати 14.12.2017г. и 15.06.2018г., включително предвид данните, съдържащи се в подаденото заявление-редакция от 11.10.2017г., в което броят на първоначално заявените животни по СМлк за 2017г. е намален от 60 бр. на 40 бр. Не може да се приеме, че в конкретния случай са налице изложени съображения касателно конкретни факти спрямо заявеното финансово подпомагане от ЗП по СМлК, обосноваващи посочените в АА намаления и изплатени суми. В този смисъл в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт - общо заявление за подпомагане УИН[номер] от 22.05.2017г. и редакция към него от 11.10.2017г., УРН[номер], съответните приложения, включително Таблица за отглежданите животни 2017г. и декларация за частично оттегляне от 11.10.2017г. във връзка със заявено участие по СМлК, не се съдържа достатъчно информация обосноваваща диспозитива на АА в оспорената негова част. Този извод се налага, защото от съдържанието на процесното оспорено уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане в искания от ЗП размер и намаленията на исканите суми по конкретно заявената схема (предвид поясненията към Таблица 1 от УП, относно колона намаления ) с налични данни, получени след извършената административна проверка на заявлението от 22.05.2017г. Отново следва да се посочи, че по делото не са представени данни за извършването на автоматична проверка на заявлението-редакция от 11.10.2017г., което изобщо не е взето предвид и не е обсъдено от органа при издаването на оспореното УП. От представените с административната преписка документи може единствено да се предполага за евентуалните причини, наложили издаването на УП, които се съдържат в доклад от извършена на място проверка, която е във връзка с друго заявление с УИН[номер], подадено през 2018г. Освен това, посочените в този доклад резултати като обобщена информация от проверката по схеми, не съответстват като данни на констатациите в оспореното в настоящето производство Уведомително писмо с изх.02-040-6500/5179 от 22.07.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА. Не става ясно причината за наложените на ЗП санкции за бъдещ период по СМлК, включително относно определения размер, тъй като посочената в УП сума не съответства на съдържимото в Таблица 1 относно намаленията по тази схема. В обобщение- в оспорения акт не са налице конкретни съображения /мотиви/, обосноваващи възприетите от АО намаления по СМлК, както по принцип така и свързани с евентуалното прилагане на чл.19, ал.6 вр. ал.4 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (в относимата редакция), чл.26 и чл.8, §1 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. В чл.10б, ал.1 от Наредба 5 е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. В процесния случай АО е извършил опит да мотивира оспореното УП с представеното по делото становище изх. 02-040-6500/2525/3 от 20.12.2022г., което е недопустимо. Противно на твърденията в касационната жалба, този документ не е допълващ акт по см. на ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК, тъй като становището е издадено след депозиране на жалбата в административния съд. В тази връзка оплакванията на касатора, направени в касационната жалба, че основанието за наложения отказ за подпомагане е доказан с приетото по делото заявление за подпомагане за Кампания 2017г. с УИН [номер], подадено от М. Митева, в което са заявени едни и същи животни за подпомагане с настоящия ответник Ч. Митев, са неоснователни. Това е така, защото заявлението е представено едва след образуване на съдебното производство и не е част от адм.преписка по издаване на процесното УП, като освен това в последното, както се посочи по-горе, изцяло липсват позовавания и съображения, касаещи двойно финансиране по схемата СМлК за 2017г., който да са базирани на конкретното заявление на Митева. Съобразно изложеното правилен е изводът на първостепенния съд за липса на фактически основания в оспорения акт, свързани с възприетите от органа материалноправни основния за намаляване на финансовото подпомагане по СМлК. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Велико Търново е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспореното Уведомително писмо кореспондира с другите събрани по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 31.08.2023г. с адвокат С. Стефанов, при претендирана сума от 2800 лева, като възражението на касатора за прекомерност се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,