Решение № 5149 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2010 г.

Решение № 5149 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2010 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Карнели" ЕООД - гр. София, преобразувано от "Карнели" ООД по ф. д. № 1995/2002 г. на СГС, с едноличен собственик на капитала Добри Георгиев Христов, представлявано от управителя Анелия Добрева Янева, подадена чрез упълномощения от нея адв. Ерик Борисов от САК с пълномощно на л. 341 от делото на СГС, срещу решение от 2.06.2010 г. по адм. д. № 3074/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу Данъчен ревизионен акт № 39/7.03.2005 г., издаден от данъчен инспектор при ТДД - гр. София, потвърден с Решение № 1296/25.05.2005 г. на РДД - София, с който са определени задължения - ДДС за внасяне в размер на 10 461,74 лв. и лихви за забава в размер на 1 027,58 лв. от непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 24 941,91 лв. за данъчни периоди м. 03 и м. 07.2004 г. по данъчни фактури издадени от "Тонис 2003" ЕООД и "Мултитрейд 2000" ООД. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОУИ" - София не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че в хода на оспорването не са ангажирани доказателства, с които да се опровергаят констатациите на ревизията, които съгласно чл. 108, ал. 8 от Данъчния процесуален кодекс (отм.) се считат за верни до доказване на противното. Не са опровергани констатациите на ревизията, включително и с приетата по делото ССЕ, че доставчиците не са начислили ДДС по доставките по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Решението е правилно. При извършена данъчна ревизията на ДЗЛ е установено, че през данъчни периоди м. 03 и м. 07.2004 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Тонис 2003" ЕООД и "Мултитрейд 2000" ООД с предмет стоки: дрехи, обувки, чанти, авточасти, очила, найлонови торбички, телефони. При извършената насрещна проверка на доставчиците, същите не могат да бъдат открити на данъчните им адреси. И на двамата доставчика са извършени ревизии, включително и за тези данъчни периоди и с издадени дра е констатирано, че липсва редовно водено счетоводство. И на двамата доставчици са установени данъчни задължения в големи размери. В хода на съдебното оспорване е приетата ССЕ, вещото лице по която не е могло да намели доставчиците на данъчните им адреси, не е могло да провери дали същите имат водено счетоводство, поради което дава заключение, че не е установено начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът правилно е стигнал до извода, че и в хода на съдебното оспорване жалбоподателят не доказва наличието на начисляване на данъка от доставчиците по процесните фактури. По изложените съображения обжалваното съдебно решение с изводите за законосъобразност на оспорения ДРА, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,