Решение № 12977 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2014 г.

Решение № 12977 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Енчо Стойнев Петров от с. Райово, Община Самоков, срещу решение № 1895 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. № 11693/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-17931 от 14.11.2013 г. на ВНД Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР/отм/, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Петров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на старши полицай в група "Охрана на вододайни зони и съоръжения", към отдел "Охранителна полиция" при СДВР, категория Е-I-ва степен. В касационната жалба е посочено, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и при неправилно обсъждане на доказателствата. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на СДВР, чрез процесуален представител -юрк. Боянова, в писмени бележки, оспорва касационната жалба . Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Петров е започнало със заповед № з-13327/28.02013 г. на ВНД директора на СДВР, с която е назначен и колективен дисциплинарно-разследващ орган. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпили данни, че е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол- 1,46 на 1000 в издишания въздух; като за целта е образувано досъдебно производство срещу полицая, че поради неспазване на дистанция е предизвикал ПТП с движещия се пред него колесен трактор. В обобщена справка с рег. № я-50147/30.09.2013 г. и становище с рег. № я-51329/04.10.2013 г. дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изложил резултатите от извършената проверка като е установил, че на 02.08.2013 г., около 21,40 часа наказаният на път II-62- град Дупница- град Самоков, управлявайки лек автомобил, поради неспазване на дистанция е предизвикал ПТП с движещ се пред него колесен трактор. При извършена проверка с дрегер е установено че Петров е управлявал МПС след употреба на алкохол- 1,46 % на хиляда в издишания въздух. Видно от заключението в протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, изготвено от химици към МБАЛ - "Св. Ана" - София полицаят е бил с 0,8 % етилов алкохол в кръвта. В заключението си ДРО е посочил, че Петров е нарушил изискванията на т. т. 4,7, 8 и 17, б. "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № з-17931/14.11.2013 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Енчо Петров на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С процесното решение АССГ, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Петров. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че извършеното от наказания нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, за което той е представил подробни обяснения. Съдът е приел, че с извършеното нарушение жалбоподателя е уронил престижа на службата и авторитетът й пред обществото, което е нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и поради това е отхвърлил жалбата му. Така постановеното решение е правилно. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административно производствените правила - по отношение на касатора е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материално правните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Доводите на Петров, за липса на доказателства, че техническото средство дрегер - Алкотест 7410 DRS 0060-e било в изправност- са неоснователни. Употребата на алкохол е потвърдена с надлежно взета и изследвана кръвта. Следователно с поведението си служителят е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР). От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Асенов след употреба на алкохол е управлявал личния си мотоциклет и е предизвикал ПТП, което е станало обществено достояние, което сочи на извършено тежко дисциплинарно нарушение. В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от касатора е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от директора на СДВР в обжалваната негова заповед, като е посочено, че Петров е нарушил т. т. 4,7, т. 8 и 17 от Етичния кодекс, които гласят, че служителят пази доброто име на институцията; насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и на когото е забранено да употребява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Извършването на определено действие от служител от МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията. В тази връзка административният орган е обсъдил поведението на касатора и отражението му върху обществото и институцията. Ирелевантен е факта, че действията са в извън работно време и Петров не е носил униформа. Че е възникнало ПТП с участие на Петров, след употреба на алкохол, е факт станал достояние на много лица- полицаите обслужили произшествието и изпробвали водачите; лицата от медицинския екип изследвали кръвната проба, другия участник в ПТП. При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства съдът обосновано е приел, че касаторът виновно е извършил вменените му нарушения на посочените в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно чл. 21, т. 12 от ЗМВР. Най-тежкото дисциплинарно наказание е наложено при спазена процедура и при наличие на материално правните предпоставки на закона и правилника за прилагането му, като приложимите разпоредби точно и ясно са цитирани в административния акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение