Решение № 8886 от 28.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10221/2020 г.

ВАСТрето отделение28.07.2021 г.

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 3314 от 26.06.2020 г., постановено по адм. д. 5432/2019 г. по описа на Административен съд София град.Прекратява производството по делото.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите /НАП/ срещу решение 3314 от 26.06.2020 г., постановено по адм. д. 5432/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, алтернативно неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. На първо място в жалбата се твърди, че съдебното решение е недопустимо постановено при липса на насрещна страна, поради заличаване на ищеца като търговец обстоятелство, отбелязано по партидата на дружеството в Търговския регистър. По тази причина касаторът иска обезсилване на обжалваното съдебно решение. Алтернативно претендира неправилност на решението, поради неспазване на задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС. Твърди, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд отново не е изложил мотиви относно наличието на пропуснати ползи за ищеца в какво се изразява неосъщественото увеличаване на неговото имущество; не е доказано обстоятелството, че дружеството е било лишено от сигурна материална облага, каквато представлява пропусната полза. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът София Маркет ЕООД /заличен търговец/ - не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение, налагащо неговото обезсилване. Алтернативно, намира, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решение 3314 от 26.06.2020 г., постановено по адм. д. 5432/2019 г. по описа на Административен съд София град, съдът е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на София Маркет ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 488, 55 лв., представляващи пропуснати ползи за периода 29.03.2015 г. 16.07.2015 г., причинени от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства на органи на НАП /обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА 0015797 от 29.03.2015 г./, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Постановеното решение е недопустимо. Изложените в касационната жалба аргументи за наличието на посочения порок - недопустимост на съдебното решение, са основателни. Съответно на твърдението на касационния жалбоподател, в първоинстанционното съдебно производство, с молба от 17.06.2020 г. процесуалният представител на ответника е депозирал справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, видно от която София Маркет ЕООД е заличен търговец, считано от 03.06.2020 г. Това обстоятелство не е съобразено от първостепенния съд, който с оспореното решене, постановено на 26.06.2020 г., е постановил решение по същество на правния спор, като е присъдил обезщетение в полза на заличения търговец. Съгласно последователната съдебна практика на Върховния касационен съд, когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, независимо към кой момент на висящото исково производство, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Когато заличеното дружество е единствен ищец или ответник, същинският исков процес, състезателен по характер, не би могъл да продължи с участието на една единствена противната страна /така в определение 23 от 19.01.2021 г. на ВКС по ч.т.д. 2512/2020 г., I т. о., ТК/. С оглед на изложеното, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение