Решение № 9573 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6354/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. О. О., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Апостолова, против Решение 4887 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело 936/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу Решение 2284 от 07.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, чене са налице хипотезите на решението на Съда на ЕС по дело С-465/07. Счита, че съдът не е изследвал всички обстоятелства относно последното местоживеене в Сирия на касатора и региона на област Халеб. За неправилен счита и извода на съда, че по отношение на него не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства. Твърди, че съдът не е обсъдил възможността на касатора да пътува конкретно до посочения регион на Сирия, както и риска от едно такова пътуване. Поддържа, че актуалната информация относно Сирия опровергавала приложението на чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Иска съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя справки за Сирия от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. О. О., гражданин на Сирия, против Решение 2284 от 07.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Като неоснователни са приети твърденията в жалбата за възможно наказание поради дезертиране от военна служба , тъй като по делото липсват доказателства на жалбоподателя да са били изпращани призовки или покана за мобилизация, като е съобразено и обстоятелството, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че може да бъде мобилизиран от режима, а живее в район, контролиран от Сирийските демократични сили (SDF), поради което не се установяват основателни опасения от действия на преследване по чл. 8, ал. 3 5 ЗУБ. Констатирано е същи, че лицето не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убеждения, или поради други морални съображения, поради което не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като самият чужденец твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил съден или осъждан. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Прието е, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съобразно . Съдът се е позовал на приложената към делото актуални справки с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., МД-02-160 от 04.03.2025 г. и МД-02-77 от 03.02.2025 г. Анализирана е и информация от медийни източници като Свободна Европа, DW, БНР и др. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие, като е направен извод, че отсъства заплаха за живота и сигурността на лицето, поради безогледно насилие в съответния район, в който лицето ще бъде върнато. Въз основа на посочените справки е направен извод, че общото положение в страната се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. В решението е изложен обстоен анализ на бежанската история на лицето, като правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. О. О.. Лицето не е направило релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Не се установява спрямо него да е прилагано физическо насилие или да е бил обект на репресии. В настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По отношение на него или семейството му не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и относно това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на кандидата липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, поради и което не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Липсват доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Нещо повече, съгласно актуалните справки, представени по делото ситуацията със сигурността в Сирия се стабилизира, предвижда се увеличаване на финансирането за хуманитарния план и плана за възстановяване, в резултат на което от началото на 2024 г. хиляди сирийски бежанци се завръщат в страната си по произход. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият закрила е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел,че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не води до извод за достигане до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,