Решение № 13608 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2014 г.

Решение № 13608 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венета Иванова Петрова от гр. Батановци, обл. Перник, против решение № 81 от 10.02.2014 г. по адм. дело № 900 по описа за 2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата й против решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС) на Република България, взето по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5 във вр. с Приложение № 2, т. 99, за отказ за предоставяне на възстановителна помощ за жилище, засегнато от бедствие. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Венета Иванова Петрова от гр. Батановци, обл. Перник, против решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет на Република България, взето по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, във вр. с Приложение № 2, точка 99, с която на жалбоподателката е отказано предоставяне на възстановителна помощ в размер на 968.00 лв. за засегнатото от земетресението на 22.05.2012 г. жилище, находящо се в гр. Батановци, ул. "Никола Вапцаров" № 39, поради несъответствие с изискването на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС. За да постанови решението си, Административен съд - Перник е приел, че оспореният акт е издаден при спазване на обосноваващата го материалноправната разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС (редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.). Този извод се основава на неоспореното и необорено становище, изготвено от компетентно лице и с необходимата правоспособност, което не съдържа заключения за компрометиране на основни конструктивни елементи на сградата, чието възстановяване или частична замяна да може да се квалифицира като основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ЗУТ. Заключенията на експертите водят до извод за необходимост от строително-ремонтни дейности, които няма да засегнат конструкцията на сградата, нито ще променят натоварването на помещенията в същата, поради което следва да се квалифицират като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС - редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.), към който препраща чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин. Размерът на предоставената за всеки обект помощ се определя по правилото на ал. 2 на чл. 29 (ДВ, бр. 75 от 2012 г.): в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2. Съгласно ал. 3 на чл. 29 възстановителната помощ не се предоставя за текущ ремонт по смисъла на т. 43, б. "а" - "в" от допълнителната разпоредба на § 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В случая отказът за отпускане на възстановителна помощ, обективиран в оспореното решение, е издаден на правно основание чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС предвид обстоятелството, че необходимите строително-ремонтни работи не засягат конструкцията на сградата. В подадената молба вх. № 401 от 31.05.2012 г. за отпускане на възстановителна помощ Венета Иванова Петрова е посочила, че нанесените от земетресението щети се състоят в разкачена врата на секцията, напукани вътрешни и външни стени на трети етаж, паднала мазилка. Съгласно протокол от 05.06.2012 г. за установяване на щетите на сградния фонд, причинени от земетресението, щетите в жилището на жалбоподателката се състоят в пукнатини по носещи и преградни стени и фасади и в компрометиран надзид. Дадено е заключение, че жилището е годно за обитаване и се нуждае от частичен ремонт. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Жалбоподателката не е оспорила доказателствената стойност на документите, съставени в хода на административното производство и приложени в административната преписка. Необходимите строително-ремонтни работи за отстраняването на повредите в жилището попадат в хипотезата на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43, б. "а" от ДР на ЗУТ, в която на основание чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС (редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.) не се предоставя възстановителна помощ. При липса на заключение, че жилището представлява опасност за здравето и живота на живеещите в него, не може да се приеме, че исканата помощ ще репарира вреди в размер, необходим за осигуряване на минимално необходимите битови условия в съответствие с материалноправното условие по чл. 29, ал. 2 от правилника (ДВ, бр. 75 от 2012 г.). Оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,