Решение № 14313 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6553/2018 г.

Решение № 14313 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6553/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Транс Товари" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Младост", ул. "Александър Малинов" № 18 а и съдебен адрес: гр. София, ул. "Христо Чернопеев" № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, подадена чрез управителя и представляващ дружеството С. К., против решение № 2189 от 02.04.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9779/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22002215009056-091-001/30.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1230/21.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото, включително в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Сгурева – Славчева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22002215009056-091-001/30.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1230/21.07.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Транс Товари" ЕООД не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2014 г. в общ размер 6 140. 10 лв. и в резултат на това за ревизираните периоди е определен ДДС за възстановяване в размер на 1 449. 57 лв. вместо декларирания в размер на 7 589. 67 лв. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Правилно е приел административният съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, в писмена форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 ДОПК, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху неговата законосъобразност. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът напълно е игнорирал представените писмени доказателства, установяващи реалното изпълнение на доставките – счетоводни документи, договори, приемо-предавателни протоколи и не ги е анализирал адекватно, поради което е налице необоснованост на изложените от него като фактически констатации предположения. Всички събрани в хода на ревизионното производство документи са обсъдени в мотивите на оспореното съдебно решение, както и констатациите и изводите на органите по приходите и тезата и възраженията на жалбоподателя. В съдебното производство не са събирани други доказателства. Фактическата обстановка е точно установена и в този смисъл не е налице твърдяната от касатора необоснованост на решението. Настоящата касационна инстанция преценява същото като правилно и съответстващо на приложимите материално правни норми, както и на относимите решения на СЕС. Неоснователно се поддържа от касатора, че при доказана реалност на доставките, съдът незаконосъобразно е потвърдил РА, позовавайки се единствено и само на липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Напротив, изводите на съда са за недоказаност от страна на жалбоподателя на извършването на доставките и на обстоятелството, че ако са били реално осъществени, са използвани за следващи облагаеми доставки, съответно във връзка с осъществяваната от дружеството дейност – международен транспорт. По отношение на услугата "разпространение на флаери", за която са издадени 6 фактури от "Ейнджъл трейд" ЕООД е установено, че жалбоподателят не е представил доказателства за това че е разполагал с изработените от ИК "ЗИП" ООД 72 000 броя флаери, които той твърди, че е предал на "Ейнджъл трейд" ЕООД за безадресно разпространение, съгласно двустранно подписаните протоколи. Представена е от ревизираното дружество в хода на ревизионното производство само една фактура, издадена от ИК "ЗИП" ООД за отпечатване на флаери 50 000 броя - № 0... 4744/20.12.2013 г. Не е спорно, че няма други издавани на "Транс Товари" ЕООД фактури с такъв предмет. Общият брой на вписаните флаери във фактурите, издадени от "Ейнджъл трейд" ЕООД на "Транс Товари" ЕООД, за извършена услуга "разпространение на флаери" в периода 11.02.2014 г. – 19.01.2015 г. е 139 350 броя, а същата фактура № 0... 4744/20.12.2013 г. за изработването на 50 000 броя флаери е представена от "Транс Товари" ЕООД и при предходна ревизия, обхващаща периода м. януари 2015 г. Правилно АССГ е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че флаерите са били изработени от ИК "ЗИП" ООД, но доставчикът не му е издал фактури, тъй като услугата не била заплатена, с оглед липсата на документи, удостоверяващи предаването им. Правилни са изводите на съда и по отношение на двете фактури, издадени от "Електра Билд" ЕООД за абонаментна поддръжка и обновяване на сайт. Само към втората фактура от м. декември е представен протокол с дата 02.12.2014 г., в който липсват констатации за това какво точно е извършил доставчикът през м. декември. Към първата фактура липсва протокол, удостоверяващ извършеното и приетото от страните по договора от 13.06.2014 г. през м. ноември 2014 г. Както са приели ревизиращите органи, показателен в случая е фактът, че нито в договора, нито в протокола е вписан сайта, който е бил поддържан от доставчика, а при извършената му насрещна проверка доставчикът не отговорил на същия този въпрос, а именно кой сайт на възложителя е поддържал, при положение, че в предходни ревизионни производства е представен предишен договор между дружествата от 03.02.2013 г. с предмет "създаване и поддържане" на интернет сайт на "Транс Товари" ЕООД. Наред с това, отново в предишни съдебни производства, събраните доказателства в които са приобщени, "Транс Товари" ЕООД е твърдяло, че сайтът му е изработен от "Ник Шанс" ЕООД в изпълнение на договор от 30.04.2013 г., за която му е издадена фактура № 76/28.05.2013 г. Във връзка с двете фактури, издадени от "Диас Контракт" ЕООД за продажба на 626 броя скреч карти е представен само договор и фактурите, но не е представен протокол или друг двустранно подписан документ, удостоверяващ предаването и получаването им. Счетоводно разходите са осчетоводени директно по сметка 602. Картите не са заприходени и не са изписвани, за да бъдат предадени на шофьорите, каквито са твърденията на жалбоподателя. От последния не са представени документи, доказващи предаването им на шофьорите на дружеството, които през м. ноември са петима, а през м. декември – трима. По така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размера по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение