Решение № 5582 от 8.6.2022 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение08.06.2022 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 161/25.08.2021 г., постановено по адм. дело 75/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали.
ОСЪЖДА Ф. Хасан с [ЕГН], с адрес: [населено място] [номер], община Момчилград, област Кърджали, да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 лв., разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Хасан, подадена чрез процесуален представител адв. Д. Калдамуков, против решение 161/25.08.2021 г., постановено по адм. дело 75/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата лицето срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 09/06/1/0/00324/3/01/04/02/04.03.2021 г. на директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ - гр. Кърджали. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е извършил неправилен анализ на събраните доказателства и необосновано е приел, че ползвателят на помощта има задължение да се впише в списък на Областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ по реда на Наредба 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход / Наредба 26 от 14.10.2010 г./. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на ОД на ДФЗ гр. Кърджали, чрез юрк. Милева, в представено по делото писмено становище, развива доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 09/06/1/0/00324/3/01/04/02/04.03.2021 г. на директора на ОД на ДФЗ - гр. Кърджали, издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, с който на основание чл. 2, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 2 във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 14 от Договор 09/06/1/0/00324/25.04.2016 г. и чл. 45, т. 6 във връзка с чл. 42, т. 1 и т. 7 във връзка с чл. 39 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. / Наредба 14 от 28.05.2015 г./, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП на Ф. Хасан с УРН 655991 е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895,00 лева, представляващо сумата на получените първо и второ плащане по Договор 09/06/1/0/00324/25.04.2016 г. От фактическа страна е установено, че между Ф. Хасан, земеделски производител /ЗП/ с УРН 655991, и ДФЗ е сключен Договор 09/06/1/0/00324/25.04.2016 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 год. - 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. От приложения по преписката и приет като доказателство по делото одобрен бизнес план се установява, че земеделското стопанство на кандидата е с животновъдно направление и че същият стопанисва нает животновъден обект - зайцеферма, в която към момент на кандидатстването отглежда общо 106 броя зайкини майки, както и че във фермата се отглеждат добре подбрани продуктивни животни. В бизнес плана е отразено, че с проекта си кандидатът желае да отговори на всички стандарти и изисквания, свързани с дейността му по отглеждането на зайците и че земеделският стопанин има намерение да се регистрира по Наредба 26 от 14 октомври 2010 г. с цел достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС. Крайната дата на периода за проверка изпълнението на плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ е 10.05.2018 г. При подаване на заявка за второ плащане с 09/061/00032/4/3/01 на 03.05.2018 г., с приложени документи, удостоверявящи изпълнението на задълженията на ЗП по сключения договор, от страна на административния орган е извършена проверка по документи и последваща проверка на място, за което е изготвен и попълнен Контролен лист ОП 1-ПМ от 04.06.2018 г. /л.232-л.250 от делото/. Във връзка с констатирани нередности от страна на ОД на ДФЗ Кърджали и изпратени последователно три уведомителни писма за отстраняване на същите, в хода на проверката от страна на ЗП са представени изисканите документи. С писмо с изх. 01-090-6500/305 от 12.11.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ Кърджали, Ф. Хасан е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и че производството се открива във връзка с констатациите, направени по подадената от нея заявка за второ плащане /л.177 от делото/. В указания в това писмо 14-дневен срок, е подадено писмено възражение, в което е изложено несъгласие с констатациите на органа и е дадено обяснения относно описаните в него обстоятелства. Във връзка с това, със заповед 373002 от 14.03.2019 г. за извършване проверка на място, издадена от началник отдел на РТИ към ОД на ДФЗ Кърджали, е наредено извършването на проверка от двама експерти от ОД на ДФЗ Кърджали. Такава проверка е извършена, като за същата е съставен контролен лист, ведно с доклад от проверка на място от дата 20.03.2019 г. Със заповед 03-090-РД/49 от 16.04.2019 год. на директора на ОД на ДФЗ Кърджали /л.147 от делото/, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и на основание чл. 56, ал. 1 от АПК, е прекратено производството по издаване на АУПДВ и с решение 09/06/1/0/00324/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх. 01-090-6500/353 от 03.08.2019 г. на директора на ОД на ДФЗ Кърджали, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 36 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. е одобрено изплащането на финансова помощ по Договор 09/06/1/0/00324/25.04.2016 г., съгласно заявка 09/06/1/0/00324/3/01 за второ плащане. С последваща заповед 398013/26.03.2020 г., издадена от началник отдел на РТИ към ОД на ДФЗ Кърджали /л.140, л.141 от делото/ е наредено извършването на проверка на място на ЗП. Във връзка с така разпоредената проверка на място, от страна на Ф. Хасан е депозирано уведомление от 06.04.2020 г. до директора на ОД на ДФЗ Кърджали, в което същата е изразила становище, че с оглед усложнената обстановка поради пандемията, причинена от вируса КОВИД-19, моментът за извършване на проверка е твърде неподходящ и че след нормализиране на обстановката в страната, ще предостави достъп до обекта за извършване на проверка. От страна на експертите е изготвен доклад за проверка, в който е отразено, че кандидатът е отказал достъп до животновъдния обект /ЖО/ и не е оказал съдействие за извършване на проверката на място, както и че кандидатът е отказал да му бъде извършена проверка. Във в ръзка с изготвения доклад до ЗП е изпратено уведомително писмо с изх. 01-092-6500/15 от 21.04.2020 г. на началник отдел РТИ Кърджали /л.114 от делото/. С писмо с изх. 01-090-6500/218 от 14.05.2020 г. на директора на ОД на ДФЗ Кърджали /л.109-л.111 от делото/, Ф. Хасан е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и че производството се открива във връзка констатации, направени след извършените две плащания по сключения Договор 09/06/1/0/00324/25.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В писмото е посочено, че при извършване на контрол за изпълнение на условията и задълженията по Договора, както и на нормативните изисквания, свързани с подпомаганата дейност след второ плащане, съгласно чл. 8 от Договора, е установено: 1. Неспазване на разпоредбите на чл. 6, ал.1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 14 от Договора; 2. Неспазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 3 от Договора, респективно чл. 43, ал. 7 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. Във връзка с посоченото в т. 1 е описано, че в т. 3 от бизнес плана Очаквани резултати за развитието на дейностите на земеделското стопанство е посочено като очакван резултат Достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС и че съгласно бизнес плана, за тази цел е необходимо ползвателят да изпълни изискванията на Наредба 26 от 14.10.2010 г. В писмото е посочено също, че ползвателката не е вписана в списък на ОДБХ и не притежава издадено удостоверение от директора на ОДБХ по реда на чл. 39, ал. 4 от Наредба 26 от 14.10.2010 г. В предоставения й 14-дневен срок Ф. Хасан е депозирала отговор /л.103-л.105 от делото/, в който е възразила на посочените в уведомителното писмо обстоятелства. Счита, че изцяло е изпълнила именно посочените в Таблици 7 (колони Б и В) и 8 (Колона Г) специфични цели и резултати и че никъде в тези цели не е заложено, че трябва да бъде вписана в списък на ОДБХ и да притежава издадено удостоверение от директора на ОДБХ по реда на чл. 39, ал. 4 от Наредба 26 от 14.10.2010 г. Със заповед 425092/10.09.2020 г., издадена от началник отдел на РТИ към ОД на ДФЗ Кърджали /л.101-л.102 от делото/, е наредено извършването на поредна проверка на място. За извършената проверка е изготвен контролен лист /доклад за проверка/ от двамата експерти в РТИ Кърджали, от дата 21.09.2020 год. /л.79-л.99/. В раздел I Обща проверка на ползвателя и стопанството, графа 6 е отразено /л.81/, че ползвателят не е предоставил удостоверение от директора на ОДБХ по чл. 39, ал. 1 от Наредба 24 от 14.10.2010 г. и че е предоставено обяснение от кандидата, като същото е отразено и в Раздел IV. Проверки на изпълнение на специфични цели и резултати, свързани с развитите на дейността на новото стопанство /л.84/. В края на доклада /л.99/ от страна на ползвателя на помощта е вписана забележка, че е неясно защо ДФЗ изисква наличието на удостоверение за вписване в списъка на ОДБХ и че изцяло са изпълнени посочените в Таблици 7 (колони Б и В) и 8 (Колона Г) специфични цели и резултати. След извършената проверка и изготвения контролен лист /доклад/ от проверка на място и изпратено до ЗП уведомително писмо с изх. 01-092-6500/355 от 05.10.2020 год. на ОД на ДФЗ Кърджали относно констатираните от страна на контролните органи несъответствия, с уведомление вх. 01-093-6500/23#1/09.11.2020 г. на ОД на ДФЗ Кърджали от страна на Ф. Хасан са предоставени изисканите допълнително документи /л.42-л.65/, като по отношение реализацията на продукцията от зайци е дадено обяснение /л.65/, че реализираните продукции от зайци по време на изпълнение на бизнес плана са описани в счетоводната книга, както и че са представени документите за покупко-продажба и приемо-предавателните протоколи пред служители на ДФ Земеделие от отдел РА и РТИ. Със заповед 428082/02.12.2020 г. на началник сектор Контролни проверки /л.40 от делото/, е разпоредено извършването на поредна проверка на място. За извършената проверка е изготвен контролен лист /доклад за проверка/ от експерт, извършил проверката, от датата 03.12.2020 год. /л.27-л.39 от делото/. В Раздел I. Обща проверка на ползвателя и стопанството, в графа 6 е отразено, че ползвателят е представил съответните лицензии, разрешения и/или регистрация за извършените от него дейности и инвестиции по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността, съгласно действащото законодателство, а в графа 14 е отразено, че ползвателят е изпълнил инвестицията в дълготрайни материални и нематериални активи, включени в бизнес плана. В Раздел III. Проверки на задължения на ползвателя, свързани с животните в стопанството, след попълнените данни и отговори на шестте контролни въпроса, е вписано, че ползвателят изпълнява производствената програма на стопанството, съгласно Таблица 10 на бизнес плана (за текущата на проверката година). В Раздел IV. Проверки на изпълнението на специфични цели и резултати, свързани с развитието на дейностите на новото стопанство, в графа /контролен въпрос/ 8 Ползвателят е достигнал съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС, експертът е вписал НЕПР , т.е. неприложимо /л.32 от делото/, а в следващия Раздел Допълнителни проверки, свързани със специфични резултати, свързани с развитите на дейностите в стопанството, в графа /контролен въпрос/ 2 Ползвателят е представил специфични за дейността валидни документи и разрешения, експертът отново е вписал НЕПР , т.е. неприложимо /л.33/. В края на доклада експертът от сектор Контролни проверки е вписал забележка, че при проверката на място е констатирано, че в животновъдния обект на кандидата има 144 броя зайци и че са извършвани продажби през 2016 г. и през 2017 г. на живи животни, с приемо-предавателни протоколи и поради тази причина не е необходимо удостоверение по Наредба 26 от 14.10.2010 г. Експертът от сектор Контролни проверки е вписал също, че с останалите констатации на експертите от отдел РТИ е съгласен. Предвид тези данни е издаден оспорения пред първоинстанционния съд АУПДВ 09/06/1/0/00324/3/01/04/02/04.03.2021 г. на директора на ОД на ДФЗ - гр. Кърджали, издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, с който на основание чл. 2, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 2 във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 14 от Договор 09/06/1/0/00324/25.04.2016 г. и чл. 45, т. 6 във връзка с чл. 42, т. 1 и т. 7 във връзка с чл. 39 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. / Наредба 14 от 28.05.2015 г./, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП на Ф. Хасан с УРН 655991 е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895,00 лева, представляващо сумата на получените първо и второ плащане по Договор 09/06/1/0/00324/25.04.2016 г. В мотивите към АУПДВ е обснован извод, че двете цели - пазарно ориентирано стопанство с предвидено производство на угоени зайци, не е постигната, което се доказвало от липса на документи, доказващи това (представени са само приемо-предавателни протоколи за 2016 г. и 2017 г., но не и за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.), както и целта Достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС , с оглед заложената дейност по производство, в частност с изискванията на Наредба 26 от 14.10.2010 г., също не била факт. За изясняване и пълнота на фактите и обстоятелствата съда по съществото е допуснал и приел изслушване на свидетелски показания. За да отхвърли жалбата решаващия състав е приел, че АУПДВ 1/08.01.2019 г. на 09/06/1/0/00324/3/01/04/02/04.03.2021 г. на директора на ОД на ДФЗ - гр. Кърджали е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване с целта на закона. Съдът намира за неоснователни доводите и аргументите, развити в първоинстанционната жалба, че приложим за установяване по основание и размер на това публичното вземане, в случая е ЗУСЕСИФ, но в нарушение на установените в закона административнопроизводствени правила, директорът на ОД на ДФЗ - Кърджали не е издал решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а АУПДВ на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП. Във връзка с това развива подробни доводи относно приложението на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред., ДВ, бр.2/2018 г.) и ЗИД на ЗПЗП (Обн., ДВ, бр.2/2018 г.). Решаващият състав излага мотиви, че подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия , се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Съгласно нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (обн., ДВ, бр.2 от 2018 г., доп., бр.98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.), започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В този смисъл според съда е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (обн., ДВ, бр.48/08.06.2018 г.), която предвижда новата наредба да се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (Обн., ДВ, бр.2 от 2018 г.). От доказателствата по делото според първоинстанционният съд се установява, че процесното производство по подпомагане е образувано на 07.07.2015 г. - с подаденото от Ф. Хасан заявление за подпомагане по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 2020 год. /л.481-л.489/ и съответно същото се е развило по реда и условията на Наредба 14 от 28.05.2015 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП (обн., ДВ, бр.98/2019). По аргумент от чл. 13, ал. 2 от сключения договор, периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация, необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпуснатата помощ, е 5 години и шест месеца, считано от датата на сключването на договора, т.е. от 25.04.2016 г. В тази връзка съдът счита, че административното производство по издаване на обжалвания АУПДВ е образувано преди изтичането на мониторинговия период, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (обн., ДВ, бр.2/2018 г., доп., бр.98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.). В подкрепа на изложеното, съдът посочва, че в конкретния случай не е установено неизпълнение на финансови показатели на бизнес-плана, а на тази част от него, предвиждаща наличие на регистрация пред административен орган и издаване на удостоверение. По отношение материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд приема, че същият е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка съда излага мотиви, че в случая с оспорения акт административният орган е констатирал неизпълнение на договорно задължение, съдържащо се в одобрения бизнес план към Договора. Съгласно бизнес плана, за целта - достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС, е необходимо ползвателят да изпълни изискванията на Наредба 26 от 14.10.2010 г., което е заложено в подточка 3.1. към точка 3 Очаквани резултати за развитието на дейностите на земеделското стопанство на бизнес плана /л.473 от делото/. Съдът приема, че констатираното неизпълнение на договорните задължения представлява невписване на ЗП в списък на ОДБХ - Кърджали, съгласно изискването в чл. 39, ал. 1 от Наредба 26 от 14.10.2010 г. и съответно, липсата на издадено й удостоверение по чл. 39, ал. 4 от същата Наредба. Посочената норма на чл. 39, ал. 1 от Наредба 26 от 14.10.2010 г. предвижда, че директни доставки на продукти по чл. 1, т. 1 от същата наредба могат да извършват лица, вписани в списък на ОДБХ по местонахождение на фермата или на ловностопанския район. Приема за безспорно установено, че Ф. Хасан не е изпълнила тази част от бизнес плана, предвиждаща доставки на прясно месо от отглежданите в стопанството зайци, защото същата не е вписана в ОДБХ Кърджали и не притежава удостоверение за директни доставки на прясно месо, издадено от директора на ОДБХ Кърджали. Поради изложеното счита, че в АУПДВ правилно е посочен чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Договора, съгласно който, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 10.05.2018 г., като в този срок е длъжен да изпълни изцяло бизнес плана, включително да представи лиценз, разрешение и/или регистрация, когато за извършването дейността/инвестицията, съгласно действащото законодателство се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация, както и всички останали нормативно и договорно установени задължения на ползвателя и произтичащи от предоставеното подпомагане ангажименти. В съответствие със събраните доказателства според състава е и констатацията в АУПДВ за неизпълнение на чл. 14, ал. 1, т. 14 от Договора, предвиждаща задължение за ползвателя на помощта да получи и да поддържа, за срока на този договор, съответните лицензи, разрешения или регистрации, когато такива се изискват във връзка с извършването на дейностите, включени в бизнес плана. В тази връзка излага мотиви, че с проекта си ЗП желае да отговори на всички стандарти и изисквания, свързани с дейността му по отглеждане на зайци, като земеделският стопанин има намерение да се регистрира по Наредба 26 от 14.10.2010 г., за да може да осъществява продажби и на крайни клиенти и че ще предприеме действия, с които да отговаря на същата наредба като, освен зайкини-майки, ще отглежда и зайци за угояване. При установено неизпълнение на договорни задължения, в съответствие с разпоредбата на чл. 45, т. 6 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., правилно според съда е поискано връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил и обстоятелството, че процесното неизпълнение на договорните и нормативините задължения е констатирано след изпратен годишен доклад от извършен одит на сертифициращия орган във връзка с дейността и разходите на Разплащателна агенция за финансовата 2019 г., при който одит са били проверени и описани около 600 броя подобни проекти по подмярка 6.1, като при този одит е прието, че ОД на ДФЗ - Кърджали неправомерно е направила второ плащане на Ф. Хасан. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Както правилно сочи и първоинстанционният съд и каквато е трайната практика на ВАС по сходни случаи, проведеното административно производство е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП и за него е приложима Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. На основание § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.) започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Предвид обстоятелството, че периодът на мониторинг, който съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 25.04.2016 г. е пет години и шест месеца и към момента на откриване на производството по установяване на публично държавно вземане 14.05.2020 г. не е изтекъл, както и на основание § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, настоящият състав намира, че законосъобразно е приложен общият ред за установяване на публичните държавни вземания с АУПДВ на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, а не редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. /В този смисъл и решение 10076/05.10.2021г., постановено по адм. дело 1214/2021 г. на ВАС, първо отделение, решение 8763/20.07.2021г., постановено по адм. дело 1835/2021 г. на ВАС, първо отделение, решение 5624/11.05.2021г., постановено по адм. дело 675/2021 г. на ВАС, първо отделение, решение 4475/08.04.2021г., постановено по адм. дело 398/2021 г. на ВАС, първо отделение, решение 15615/16.12.2020 г., постановено по адм. дело 9174/2020 г. на ВАС, първо отделение и др./. От друга страна посочените фактически и правни основания за издаване на оспорения акт касаят неизпълнение на показатели, заложени в бизнес плана, предвиждащи наличие на регистрация пред административен орган и издаване на удостоверение, а не основания за извършване на финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 1- т. 9 ЗУСЕСИФ. В тази връзка правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП е прието от съда, че неизпълнението на описаните в АУПДВ задължения се отнася за критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6 от същата разпоредба и предоставената безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване. Първоинстанционния съд правилно е обсъдил приложимите материалноправни разпоредби от Наредба 14 от 28.05.2015 г. във връзка със заложените условия за изпълнение на дейностите по проекта по чл. 39 и сл. от Наредбата за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020г. Съгласно чл. 42, т. 1 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да води всички финансови операции, свързани с извършваната от него земеделска дейност, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и да съхранява документи (фактури, бележки, протоколи и др.), удостоверяващи реализацията на част или цялата произведена продукция и да отразява получените приходи в счетоводните си документи и подаваната от него годишна данъчна декларация /чл.42, т. 7/. Така и в чл. 14, ал. 3 от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярката е визирано задължение на ползвателя на помощта в срок до изтичане на пет години и шест месеца от сключване на договора да съхранява всички документи, свързани с изпълнението на бизнес плана, на този договор и други нормативно установени задължения. В чл. 14, ал. 1, т. 14 е предвидено, че ползвателят следва да поддържа съответните лицензии, разрешения или регистрации, когато се изискват във връзка с извършването на дейностите, включени в биснес плана. В чл. 45, т. 6 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. е предвидено правото на Разплащателната агенция да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от договор 09/06/1/0/00324 от 25.04.2016г., ползвателя се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 10.05.2018г. Според приложение 3 към договора, в точка 5 от таблицата за специфични цели и резултати, ясно е регламентирано, че кандидатът Ф. Хасан е поела изричен ангажимент за достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандрати на ЕС. Това изискване е предвидено и в таблица 7 Специфични цели и резултати от раздел II, т.1 от бизнес плана. В т. 3.1.1 е прецезирано, че за изпълнение на целта, стандартите, които ще бъдат достигнати от стопанството на кандидата са: 1. Наредба 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход; 2. Опазване на общественото здраве; 3. Опазване на околната среда; 4. Хуманно отношение към животните. В раздел III, т. 1, таблица 8 от бизнес плана е налице описание на планираните от ЗП инвестиции и дейности, които ще бъдат извършени в рамките на периода на проверка изпълнението на бизнес плана, като за изпълнение на целите, за които инвестицията е насочена отново е заложено спазване на изискванията на Наредба 26 от 14.10.2010 г. и Закона за ветеринарномедицинската дейност /л. 475 от делото/. Задължението за достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандрати на ЕС, видно от гореизложеното, е уредено в сключения индивидуален договор между бенефициента и Държавен фонд Земеделие . Това задължение е императивно, то е ясно и точно разписано в договора и не се нуждае от допълнително тълкуване и разясняване. Този ангажимент не е ново изискване, за което лицето да бъде уведомявано. Ползвателят е запознат с него още при подписване и сключване на договора, както и при изготвения от него бизнес план. По делото се установява, че в изпълнение на горепосочените задължения ЗП е предоставила счетоводни документи и приемо предавателни протоколи за реализираните продажби само за част от срока на договора /за 2016 г. и 2017 г./, като за заложената дейност по реда на Наредба 26 от 14.10.2010 г., с цел достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени стандрати на ЕС, доказателства не се представят, обстоятелство потвърдено и от извършена служебна проверка в регистъра на ОДБХ. В действителност конкретно задължение за доставки, извършени от производителя, до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител, на малки количества, в договора не е предвидено, но както се каза по горе, за изпълнение на заложените в бизнес плана цели, ползвателят на помощта е поел ангажимент за достигане на определени стандарти и е планирал дейности в стопанството във връзка с изискванията на Наредба 26 от 14.10.2010 г. Нормата на чл. 39, ал. 1 от Наредба 26 от 14.10.2010 г. предвижда, че директни доставки на продукти по чл. 1, т. 1 могат да извършват лица, вписани в списък на ОДБХ по местонахождение на фермата или на ловностопанския район, а разпоредбата на ал. 4 гласи, че директорът на ОДБХ вписва лицата в списък и им издава удостоверение за вписване. Доказателства за вписване на Ф. Хасан в списъка на ОДБХ по реда на чл. 39, ал. 4 от цитираната наредба не се представят, а от страна на ЗП не се и твърди наличието на такава регистрация. Обстоятелството, че за определен период от време ЗП е реализирала приходи от продажба на живи животни, а не чрез директни доставки на прясно месо от зайци до крайни потребители, не води до промяна на заложените в бизнес плана цели, с.т. не санира констатираното неизпълнение на договорните задължения. В допълнение следва да се посочи, че за наличието на пропуск при извършването на дейностите по изпълнение на плана, а именно липсата на регистрация по реда на Наредба 26 от 14.10.2010 г., бенефициентът е получил своевременно информация в хода на производството по издаване на АУПДВ. В тази връзка, касаторът е разполагал с нужното време за своевременно привеждане на дейността си в съответствие с поетите ангажименти. Напротив установява се от показанията на свидетеля Е. Ахмед, че той и касаторката , с която живеят на фактически начала, не са имали идея да колят зайци и да разпространяват заешко месо. Останалите възражения в касационната жалба досежно обсъдения от страна на съда годишен доклад от извършен одит на сертифициращия орган във връзка с дейността и разходите на Разплащателна агенция за финансовата 2019 г. се явяват неоснователни. В действителност в оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение са изложени част от констатациите от извършения одит, но мотивите и достигнатите от съда изводи са в резултат на съвкупната преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата представени по делото, като обстоятелството, че е налице годишен доклад не е засегнало преценката на съда досежно материалноправните предпоставки за издаването на оспорения пред него административен акт. В допълнение следва да се посочи, че установените с годишния доклад нередности не са инкорпорирани и в АУПДВ и същите не са послужили като фактическо основание за издаването му. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Видно от съдържанието на оспорения съдебен акт, Административен съд Кърджали е присъдил разноски в полза на ДФЗ за първата инстанция и в тази връзка претенцията на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за двете инстанции се явява неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение