Решение № 11817 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2018 г.

Решение № 11817 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9851/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Мехмед, чрез процесуалния му представител адв. С. Бузгьова, срещу решение № 1090/8.06.2018 г. по адм. дело № 912/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 03-010-РД/602/27.10.2017 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград, с която е отказано да бъде финансирано подаденото от него заявление за подпомагане по мярка 112 – "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград, в представен писмен отговор от процесулания представител юрк. Д. Георгиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Мехмед срещу заповед № 03-010-РД/602/27.10.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ - Благоевград, с която е отказано да бъде финансирано подаденото от него заявление за подпомагане по мярка 112 – "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., тъй като не отговаря на изискването на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., а именно не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане да е регистриран за първи път като земеделски производител по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и в същия срок да е започнал да отглежда животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисва земя с цел производството на земеделска и животинска продукция. При извършена проверка за съответствие на подаденото заявление и справка във Фонд "Тютюн" е установено, че кандидатът е имал първоначална регистрация като тютюнопроизводител през 2001 г. и са налице данни за изплатени премии през 2002 г., както и че е собственик на животновъден обект № 2781-0498, с дата на регистрация 14.05.2004 г. В писмено обяснение Мехмед е декларирал, че няма произведен и предаден тютюн през 2001 г. и не се е регистрирал като земеделски производител. По делото е приложена извадка от електронния регистър на закрития Фонд "Тютюн", в който е посочено, че за реколта 2001 г. Мехмед е вписан в регистъра, като за населено място е отбелязано [населено място], вид тютюн "Неврокоп", а в графите "премии" и "ЦПП и. п. " е записано "да", от което съдът е приел, че административният орган е доказал, че в посочения период жалбоподателят е произвел и предал за изкупуване някакво количество тютюн. По делото е представено удостоверение за промени на настоящ адрес, издадено от общинска администрация гр. Белица, в което е посочено, че до 14.05.2013 г. касаторът е регистриран като жител на [населено място], а след тази дата е променил адреса си в [населено място]. Представено е и удостоверение от кмета на община Белица, в което е записано, че за периода 2000 г. до 2009 г. няма регистрирани тютюнопроизводители от [населено място], община Белица. За изясняване на спора по делото са назначени съдебно-счетоводна, ветеринарна и техническа експертизи. В съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че при посещение в ОД на ДФЗ - Благоевград му е предоставена информация от компютърната система на Фонд "Тютюн" за регистрация на Мехмед; извършено плащане на премия за изкупен ориенталски тютюн в размер на 253,35 лв., както и че сумата е преведена на банка ДСК-Белица, без да има данни за номера на банковата сметка и кой е титулярят. В заключение вещото лице посочва, че липсва първичен платежен документ, който да удостовери дали има реално плащане на премия за реализирана продукция от тютюн. В допълнително заключение експертът излага, че по банковата сметка на Мехмед няма постъпила сума от Фонд "Тютюн", както и че липсват първични счетоводни документи за изплащане на сумата от 253,35 лв. В съдебно-ветеринарната експертиза е посочено, че съгласно системата на БАБХ, животновъден обект № 2781-0498 е със собственик А. Газин, вписан на 14.05.2004 г. и деактивиран на 28.11.2007 г., след която дата не са отглеждани животни. Посочено е, че на 23.05.2014 г. с ИИС на БАБХ е отразена корекция в животновъдния обект, но на ниво регионален администратор не може да бъде установено естеството й. На 27.05.2014 г. в ДФЗ е постъпило заявление и декларация от Мехмед, в които декларира, че няма животновъден обект и не отглежда животни в него. Вещото лице е установило, че животно с ушна марка BG01061721 е идентифицирано на 03.04.2006 г., намирало се е в животновъден обект № 2781-0498 на А. Газин, а като собственик на животното от 16.03.2007 г. е вписан М. Мехмед. С оглед установяване на извършената корекция е назначена съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че на 23.05.2014 г. в ИИС на БАБХ са направени две корекции от служител на ОДБХ-Благоевград, като няма данни за причината за извършването им. Вещото лице е посочило, че преди корекцията от 23.05.2014 г. собственик на животновъдния обект е бил М. Мехмед, а след промяната е вписана А. Газин със задна дата, считано от 14.05.2004 г. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесната заповед, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, без при това да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Приел е, че от представената по преписката информация и от експертните заключения данни се установява, че жалбоподателят е регистриран като тютюнопроизводител за реколта 2001 г. и 2002 г. и е собственик на животновъден обект. Посочил е, че е без значение наличието/липсата на безспорни доказателства за изплатената премия, като доказателствената тежест за оспорване на регистрацията във Фонд "Тютюн" е на жалбоподателя. Приел е, че представените по делото удостоверения от общинската администрация, че Мехмед не е вписан в общинския регистър, не изключва регистрацията като тютюнопроизводител в регистъра на Фонд "Тютюн", който се води от Министерството на земеделието, храните и горите на основание Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. От неоспорената по делото техническа експертиза съдът е приел, че жалбоподателят е бил регистриран като собственик на животновъден обект, независимо от извършените последващи промени в системата на БАБХ. Постановеното решение е правилно като краен резултат, но по различни мотиви. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., допустими за финансиране са кандидати, които не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са регистрирани за първи път като земеделски производители по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г. в редакцията й до 2007 г. урежда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 г., които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция, с изключение на тютюнопроизводителите. От посочената разпоредба следва, че не е съществувало нормативно изискване за вписването на тютюнопроизводителите по реда на посочената наредба. Регистрацията на този вид земеделски производители се урежда от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. В нормата на чл. 6, ал. 1 от закона, която е била в сила до 2012 г. е уредено, че в общините и във Фонд "Тютюн" се води регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн по образец съгласно приложение № 1. Представеното по делото писмено доказателство от ответника по касация е именно извадка от регистъра, воден от Фонд "Тютюн", която всъщност не съдържа никакъв подпис на длъжностно лице и сама по себе си не може да удостовери и докаже по категоричен и безспорен начин регистрацията на М. Мефмед като тютюнопроизводител през 2001 г. От друга страна по делото не са били ангажирани категорични доказателства, които да водят до извод, че Мехмед е осъществявал дейност като производител на тютюн през 2001 г. С оглед целите на мярка "Създаване на стопанства на млади фермери", заложени в чл. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2008 г., а именно: улесняване и подпомагане процеса на създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства, както и подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и достигането на съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване компонентите на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните следва да се приеме, че макар и в приложимата наредба да се говори за регистрация, не следва фактът, че името на Мехмед е фигурирало като регистриран тютюнопроизводител да се формализира до степен, водеща до неблагоприятни последици за него. Наличието на регистрация е чисто формално основание, поради което съдът е предприел действия по доказване на обстоятелството бил ли е действително кандидатът за подпомагане по мярка 112 земеделски производител по-рано от 14 месеца от кандидатстването му за подпомагане по мярката. По делото не са представени доказателства, че лицето е произвело и предало дадено количество тютюн, което е видно единствено от електронния регистър на Фонд "Тютюн", както и липсва името на Мехмед в регистъра на тютюнопроизводителите от [населено място] за 2001 г., където е бил настоящият му адрес до 2013 г., за което свидетелства издаденото удостоверение изх. № АО-1592/30.12.2015 г. от кмета на община Белица, в което е посочено, че за периода от 2000 г. до 2009 г. в [населено място] не са регистрирани тютюнопроизводители. От основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, категорично се потвърждава, че липсва постъпила сума от Фонд "Тютюн" по сметка на Мехмед за изплащане на премия за реализирана продукция, както и наличие на първични счетоводни документи за изплащането й. От данните, посочени по-горе се установява, че по Наредба № 3/1999 г. Мехмед не само не е бил регистриран като земеделски производител, отглеждащ тютюн, но самата наредба е изключвала регистрацията на тютюнопроизводителите по уредения в нея ред. Правилни са изводите на Административен съд - Благоевград, че касаторът е бил регистриран като собственик на животновъден обект през 2004 г. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата допустими за подпомагане са кандидати, които не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция. По назначената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е извършило проверка в архивната база на БАБХ и е установило, че обектът е регистриран на името на Мехмед през 2004 г., за което е представена извадка от системата. Посочил е, че на 23.05.2014 г. са направени две корекции в ИИС на БАБХ като са коригирани собственика и статуса на животновъдния обект. Извършените промени са със задна дата, като е заменен собственикът М. Мегмед с А. Газин, считано от 14.05.2004 г., и статуса – при първата корекция е бил неактивен от 14.05.2004 г., а при втората е въведено в системата, че е неактивен от 28.11.2007 г. В тази връзка са правилни изводите на първоинстанционния съд, че независимо от извършените промени със задна дата в статуса и собственика на животновъдния обект, първоначалната регистрация в информационната система на БАБХ е направена на името на М. Мехмед като собственик на обекта. Направените промени на по-късен етап независимо, че са със задна дата не са от значение за спора, доколкото по случая е важно дали е имало регистрация преди законоустановения срок. Заличаването на информацията, не заличава факта за наличието на регистрация на М. Мехмед като собственик на животновъдния обект от 14.05.2004 г. Разпоредбата на чл. 9, ал 1 от Наредбата изброява изискванията за допустимост на кандидатите, като неизпълнението им – заедно или поотделно всяко едно, съставлява несъответствие и заявлението може да получи отказ от финансиране. Видно от представените документи Мехмед не попада в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3, тъй като е започнал да отглежда животни в собствен животновъден обект и/или да стопанисва земя с цел производство на земеделска и животинска продукция повече от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, поради което правилно му е отказано финансиране на подаденото от него заявление. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение