Решение № 15219 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2014 г.

Решение № 15219 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Караджа фаг" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Исперих, чрез процесуален представител, против решение № 81/12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 206/2013 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед № 7/26.08.2013 г. на началника на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН) - Исперих за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - спиране на използването на съоръжение с ограничено действие. Касаторът, в касационната жалба оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - началник на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Исперих, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на АС - Разград е отхвърлил оспорването на "Караджа фаг" ООД срещу заповед № 7/26.08.2013 г. на началника на РСПБЗН - Исперих за налагане на ПАМ - спиране на използването на съоръжение с ограничено действие. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че административната мярка е наложена за нарушени правила и норми на пожарната безопасност, изразяващи се в открито полагане на резервоар за светли горива, който не е изграден като модул, затворено съоръжение с надземен двустепенен резервоар, с което са нарушени чл. 624, ал. 1 от Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност при пожар, с което се създава предпоставка за възникване на пожар, експлозия или авария (Наредбата). Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, вр. с чл. 268 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм., ДВ, бр. 53 от 27 Юни 2014 г.). От правна страна съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и съответства на материалноправните предпоставки за издаването й, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Касационната жалба по същество съдържа твърденията и аргументите, изложени в жалбата против оспорената пред АС-Разград заповед, на които първоинстанционният съд е отговорил. На практика в касационната жалба са навеждат доводи относно отсъствието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта на административния орган и липсата на мотиви, а не срещу съдебното решение, което е предмет на касационен контрол. Независимо от тази непрецизност на касационната жалба, доколкото на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното съдебно решение следва да бъде извършена преценка и относно правилността на приложението на материалния закон. Правилни и законосъобразни са съображенията на първоинстанционния съд относно съобразеността на административния акт с материалния закон. Конкретните факти по делото обосновават прилагането на ПАМ и същите са описани в констативната част на съставения АУАН. Същите обстоятелства се подкрепят непротиворечиво и от събраните гласни доказателства. Съдът споделя становището на АС - Разград, че принудителната мярка може да бъде насочена както към преустановяване, така и към предотвратяване на нарушение. Ето защо е достатъчна констатацията, че съоръжението може да се ползва без да се установява дали се ползва наистина. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение