Решение № 10344 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6736/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. С. М., гражданин на Сирия, чрез адвокат Дилова срещу решение №20177 от 22.05.2026 г., постановено по адм. дело №2481 по описа за 2026 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №193 от 11.02.2026г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да се предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Поддържат се изложените оплаквания и в съдебното заседание. Иска отмяна на съдебното решение, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България не взема становище. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение №193 от 11.02.2026г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката – политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е изключително подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история на кандидата за представяне на статут, правилно е отбелязано, че неговите проблеми са свързани с нежеланието му да не поема военни ангажименти и далече от проблемите, но това му желание не може да бъде подведено под изискванията на закона за относима към него лична бежанска история. Чужденецът не е бил застрашен и към него няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз. Изразените от него икономически притеснения и такива, че ще бъде военно мобилизиран от държавата, чийто гражданин е, не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. Общата обстановка в Сирия не се характеризира с изключително насилие по чл.9 ал.1 т.3 от Закона за убежището и бежанците – безогледно насилие, както и не са представени данни, че ще бъде подложен на посегателствата по т.1 и т.2 от чл.9 ЗУБ. – смъртно наказание или екзекуция. Следва да бъде отбелязано, че постоянното пребиваване на членовете на семейството му – майка му, баща му трима братя и три сестри, е на територията та държавата му по произход. Както и съпругата му и трите му деца! Следователно близките му са в Сирия и изразените му притеснения не могат да бъдат възприети съобразно с действителното му фактическо семейно положение. Не само е необходимо, но и е задължително той да бъде при семейството си. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение