Решение № 11778 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цератицит България АД, Габрово, ЕИК: 817061834 против Решение 315/17.03.2025 г. на Административен съд Габрово, постановено по адм. дело 442/2024 г., с което се отхвърля оспорването по жалба с вх. СДА-01-2688 от 27.11.2024 г., подадена от Цератицит България АД, Габрово, ЕИК: 817061834, на Решение 40 от 08.11.2024 г. на директор ТП на НОИ - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на същото дружество против Разпореждане 28 от 09.09.2024 г., с което е обявена за трудова злополука с Г. Х. Б. и дружеството е осъдено да заплати разноски. Поддържат се доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска неговата отмяна и разрешаване на спора по същество, като се отмени оспорения административен акт. Ответникът директорът на ТП на НОИ Габрово не изпраща процесуален представител, ответникът П. П. Б. се явява лично и с адв. Христова, ответникът Ц. Г. Б. се явява лично и с адв. Христова, ответникът Х. Г. Б. се явява лично и с адв. Христова. Ответниците оспорват касационната жалба, тъй като я считат за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд Габрово е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От данните по делото Административен съд Габрово намира за установено, че с Разпореждане 28 от 09.09.2024 г. до "Цератицит България" АД и наследниците на работещ при същото дружество Г. Х. Б., починал по време на работа, на основание чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от КСО, длъжностните лица приемат за трудова злополука декларирана злополука при работодателя от 09.07.2024 г. Действията във връзка с нея са посочени в подадена декларация и протокол 5101-07-28§ 4 за резултатите от извършено разследване. С Решение 5101-07-28-4 от 02.09.2024 г. директорът на ТП на НОИ Габрово е отхвърлил жалбата на дружеството срещу това разпореждане, като се спори дали случилата се с лицето злополука е трудова. Съдът е констатирал, че в проведено по делото о.с.з. от 16.01.2025 г. дружеството изрично заявява че злополуката е станала в работно време, не оспорва причинно-следствената връзка между злополуката и смъртта на лицето. Установено е точното местоположение на злополуката, а именно фасадата на цех "Термичен" към корпус 3 в гр. Габрово, на обичайното стационарно работно място, при демонтаж на неработещ кабел, както и действията на лицето, довели до нейното настъпване. Според описаното в документите по административната преписка Г. Б. работи като ръководител звено "Портиери" в завода. От показанията на свидетелите очевидци на случилото се Г. Б. бил вдигнат с мотокар в прикачен метален кош за отстраняването на кабел. Б. стъпил в лявата част на коша и паднал на земята, а кошът го захлупил отгоре. П. бил лицето, оказало първа помощ на пострадалия. Механизмът на злополуката е описан и в намиращите се в преписката писмени обяснения на Д. П. /отговорник по техническата поддръжка по време на инцидента/. От тях съдът е приел за установено, че същият е видял станалия инцидент и работника, който бил вече на земята с голяма локва кръв около него. Линейката дошла много бързо, но само за да установи вече настъпилата смърт. Платформата, от която е паднал Б., била на височина от 3 м, като работникът бил без каска. П. сочи, че същият е отстранявал неработещ кабел, което не му е било поставяно като задача и без да му е било разрешено от прекия ръководител. В свидетелските си показания, дадени пред съда, свидетелят заявява, че мотокарът е бил използван и друг път за такава дейност, но рядко, само, че вместо този кош е била поставяна на вилиците друга платформа. Пострадалото лице е преценявало само как да организира и извършва работата си, разполагало е с оперативна самостоятелност, както и останалите ел. техници. Показанията му кореспондират с тези на портиера на завода на дружеството касатор, който също видял работник, управляващ мотокар, с прикачен отпред метален кош, на който било вдигнато пострадалото лице с цел да се отстрани кабел. От дадените в о.с.з. свидетелски показания става ясно, че на Б. се оказал нужен някакъв инструмент и затова той помолил мотокариста да му го донесе. Докато последният бил за инструмент, Б. стъпил в едната страна на коша и паднал с лице на асфалта. За инцидента веднага се обадили на телефон 112 и на ръководството на предприятието. В приложената по делото Заповед 5101-07-28-2/22.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ е разпоредена проверка относно злополуката, станала при Г. Б.. В съставения от длъжностните лица протокол въз основа на тази заповед, е посочено, че на П. и Б. била поставена задача да подменят изгорели улични лампи на територията на завода, като след приключването на тази задача те пристъпили към премахване на висящия кабел на фасадата на цех Термичен, който кабел не бил под напрежение, бил останал от старо отстранено осветително тяло. В анализа относно причините за възникването на злополуката е отбелязано, че работодателят "Цератицит България" АД е допуснал да се извършва превоз на хора върху мотокар, съоръжен с метален кош, непредназначен от производителя за това, в нарушение на т .12 от Приложение 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. При направената проверка на работните места се установява, че не са предприети мерки за сигурно захващане на неустойчиви товари, за които има опасност да бъдат изпуснати от съоръжението, в нарушение на т. 54.2 от Приложение 1 към същия подзаконов нормативен акт. В заключение намира, че работодателят не е осигурил ефективен контрол за изпълнение на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал на процесната дата, час и място работникът да отстранява висящ кабел от фасадата на цех Термичен, което е довело до смъртта на лицето. Отчетено е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 16 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба 10/07.12.2004 г. От правна страна съдът е анализирал фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. и ал. 2 от КСО и въз основа на установените по делото фактически обстоятелства е приел наличието на материалните предпоставки, цитирани в този член, поради което е приел, че злополуката с Г. Б. е трудова и е отхвърлил оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ Габрово, потвърждаващо разпореждането за нейното установяване. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Габрово и потвърденото с него Разпореждане по чл. 55 от КСО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административните органи, обусловили издаването на процесните разпореждане и решение, и дадената от органите правна квалификация на установеното при проверката по чл. 55 КСО. Констатираните по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Доколкото увреждането на здравето е станало през време и във връзка с извършваната работа на 09.07.2024 г., злополуката с Г. Х. Б. има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От фактическия състав на цитираната норма става ясно, че лицето при изпълнение на трудовите си функции и задължения на 09.07.2024 г., е получил внезапно увреждане на здравето, което нарушава телесната цялост и нормалното функциониране на органите на човешкото тяло. В този смисъл първоинстанционното решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и правилна преценка на фактите, които са обсъдени от административния съд. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка във връзка с действителното място, време и начин на телесната повреда на Б., която сочи на безпротиворечив извод за наличие на предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО, при което злополуката се квалифицира като трудова. С оглед на това съображение, верен е изводът на административния съд, че Разпореждане 28/09.09.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието наличие трудова злополука, законосъобразно е потвърдено от административния орган. С оглед изхода на правния спор на процесуалния представител на наследниците на починалото лице адв. Н. Христова, в качеството им на ответници по настоящото дело, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, осъществявала процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв. - близък на лицата, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - 600.00 лева /дължимо възнаграждение от 500 лева и ДДС в размер на 20 % или сумата от 100 лева/. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,