Решение № 3408 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14751/2009 г.

Решение № 3408 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14751/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Тодоров Петров в качеството му на ЕТ "Прима 63 - Петър Петров", ЕИК 102142376, срещу Решение № 974 от 17.09.2009 г., постановено от Административен съд - Бургас по административно дело № 1160/2008 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 1819 от 04.07.2008 г. на заместник-кмета на Община Бургас. Касаторът моли решението и потвърдената по същество с него заповед да бъдат отменени, като претендира и присъждане на деловодните разноски. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като развитите съображения от касатора са относими към едно от касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост. Ответникът Община Бургас, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Петър Тодоров Петров в качеството му на ЕТ "Прима 63 - Петър Петров", ЕИК 102142376, против Заповед № 1819 от 04.07.2008 г. на заместник-кмета на Община Бургас за премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ на преместваем обект, собственост на жалбоподателя, поставен без разрешение върху общински терен, представляващ павилион с площ от 13,50 кв. м, разположен западно от РУМ "Младост" в УПИ IХ, кв. 49 по плана на ж. к. "Славейков" в гр. Бургас. Оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, правилно приложен материален закон и при спазени съдопроизводствени правила. Заповедта за премахване е издадена от зам. кмета, който като ресорен да отговаря по въпросите по устройство на територията и строителството в общината, е бил специално оправомощен да издава заповедите по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, и поради това се явява компетентен орган, обстоятелство, обсъдено от съда. Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити и е добре мотивирана. Правилно съдът е приел и, че в производството по издаване на административния акт не са допуснати процесуални нарушения. Неприсъствието на жалбоподателя при извършване на проверката от комисията не е закононарушение и същото не може да влече незаконосъобразност на административния акт. Нещо повече, констативният акт е подписан от свидетел, присъствал на проверката, а по-късно адресатът му е подал възражение срещу него от 26.06.2008 г., което е показател, че правото му на защита не е нарушено. Обжалваната заповед за премахване на конкретния преместваем обект е издадена при спазване на предвидената в чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ процедура и при наличие на правилно посочени фактически и правни основания. В подкрепа на този извод след анализиране на относимите за настоящото производство обстоятелства е установено, че оспорената заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Заповедта се предхожда от констативен акт № 106 от 19.06.2008 г., за който жалбоподателя е уведомен и е подадено от него възражение, с което административнопроизводствените правила при издаването на акта са спазени. Съдът обосновано е приел и, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Представени са като доказателство по делото разрешения за поставяне на обекта по реда на чл. 56 от ЗУТ, последното от които е с изтекъл срок на 30.06.2006 г., като друго, въпреки правените постъпления за това от жалбоподателя, не е издавано от общинска администрация Бургас. Това е достатъчно основание за да бъдат предприети действия от за премахване на павилиона. По делото е установено, че за 2007 г. и 2008 г. жалбоподателят не е имал разрешение за поставяне на процесния преместваем обект. Законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото издаване, а към 04.07.2008 г. жалбоподателят не е имал разрешение за поставяне на преместваем обект, поради което заповедта законосъобразно е издадена на основание това нарушение, както е приел и съда. Неоснователни са възраженията, че поради наличието на приложното поле на чл. 57а, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, заповедта противоречи на материалноправните разпоредби. Това, че административният орган е посочил като правно основание на заповедта си не всички съществуващи в случая основания за премахване, а се е позовал само на едно от тях - това по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не опорочава издаденият индивидуален административен акт. Във връзка с неоснователността на този довод, който е направен и пред първоинстанционния съд, са изложени обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил фактическите и правни основания, посочени в заповедта, и е стигнал до извода за нейната законосъобразност. Всички доводи на касатора и относимите за настоящото производство доказателства са обсъдени от съда с изложени обосновани мотиви и оплакванията в касационната жалба се излагат за втори път от касатора пред настоящата инстанция. При проверката на решението по наведените доводи в касационната жалба се установи, че не са допуснати нарушения по чл. 209 от АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. Събраните доказателства по делото са в пълна подкрепа на направените изводи от съда. Последният е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил относимата нормативна уредба. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че предвид неоснователността на касационната жалба не може да бъде уважено и акцесорното искане в нея за присъждане на деловодни разноски в полза на касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав