Решение № 13297 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба и уточнение към нея от 18.08.2025г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/, чрез процесуалния му представител юрк. Славова, против решение 8651 от 31.07.2025г., постановено по адм. д. 618/2025г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменена заповед Л 11 208 от 05.03.2025г. на главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 203 т. 13, т. 15 и т. 16, чл. 204 т. 4 и чл. 226 ал. 1 т. 8 ЗМВР е наложена дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на Т. Л. Ц. на длъжност надзирател I степен в затвора в гр. Варна, I ва категория, считано от датата на връчване на заповедта. С решението ГДИН е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основание по чл. 209 т. 3 АПК. Излага подробни съображения за това, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Посочва и че съдът неправилно е приел за относима в случая Наредба 8121з 941 от 27.07.2022г., като излага съображения, че същата не касае дисциплинарните производство по ЗМВР. Посочва и че от събраните доказателства безспорно е установено, че наказаното лице е извършило тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно като се е явил на работа по въздействие на наркотични вещества, което е установено не само с техническо средство, а и въз основа на имунохимичния експресен скринингов анализ, направен в МБАЛ Варна при ВМА. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. Л. Ц., чрез процесуалния си представител адв. Бонева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма. Макар и да е приел, че е доказано безспорно вмененото на наказаното лице нарушение, а именно явяване на работа след употреба на наркотични вещества, което е основание за налагане на най тежко наказание уволнение, е направил извод, че допуснатите нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта са толкова съществени, че да обосноват нейната незаконосъобразност. Посочил е, че условията и редът за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества и техните аналози за целите на дисциплинарното производство съгласно чл. 203 ал. 3 ЗМВР се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, която към датата на извършването на проверката на жалбоподателя и издаване на оспорената заповед е Наредба 8121з 941 от 27.07.2022г. за условията и реда за установяването на употреба и злоупотреба с наркотични вещества и техните аналози в МВР. Посочил е, че тази наредба е отменена с влезнало в сила съдебно решение на ВАС след приключване на устните състезания. Приел е, че макар да е спазено изискването по наредбата проверката за употреба на наркотични вещества да е извършена в изпълнение на нарочна заповед на ГДИН при условията на чл. 3 т. 1 б. в от наредбата с изрично посочена комисия в заповедта съгласно чл. 4 ал. 1 от наредбата, както и при съответствие с изискванията на извършения тест с оборудване, което е преминало съответни проверки, в срока на валидността им и от обучено лице, е обосновал, че са допуснати други съществени нарушения на процедурата за установяване на употребата на наркотични вещества. Посочил е, че в случая е нарушени чл. 7 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредбата, изискващи проверяваното лице да бъде запознато със заповедта, както и да попълни декларация за информирано съгласие за даване на биологични проби за целите на проверката по наредбата, а в случая такива липсват, както отбелязване за запознаване на заповедта, така и декларация. Приел е и допуснато нарушение на чл. 13 ал. 1 т. 2 от Наредбата като съставеният при проверката протокол не отговаря на изискванията на наредбата, тъй като е предвидено проверяваното лице липса да попълни графата приема/неприема резултата от имуноаналитичния тест, като при положителен резултат и неприемане е предвидено обективиране на допълнителни обстоятелства, а именно извършване на медицинско изследване, отбелязване на обясненията на изследваното лице, данни за употребявани медикаменти, физическо състояние, поведение и други. Съдът е посочил, че от доказателствата се установява, че Ц. не е имал възражения по извършването на теста, но е отрекъл да е употребявал кокаин и е поискал да му бъде направено лабораторно изследване, като съдът е приел, че този факт обективира несъгласието му с резултата от проверката. Поради това е обосновал, че съгласно чл. 7 ал. 4 и 5 във връзка с ал. 2 т. 2 от наредбата е следвало да се извърши химико - токсикологично изследване на проби на урина и кръв чрез разписаните в наредбата методи в специализирана лаборатория по разписания ред за сметка на бюджета на МВР. При това положение е следвало по реда на чл. 9 ал. 1 от наредбата изследването да се извърши в посочените лаборатории, като на жалбоподателя е следвало да се издаде протокол по приложение 3 от наредбата в съответствие с чл. 9 ал. 3, което не е сторено. Напротив жалбоподателят е изразил да си направи изследване на кръв и урина и лично е отишъл за това придружен от един от инспекторите, като не е направено изследване по разписаните правила, а бърз тест. Поради това е посочил, че допуснатите съществени нарушения на правилата за установяване на употребата на наркотични вещества по действалата към момента на установяване на нарушението наредба, опорочават фактическите констатации за употреба на наркотични вещества от жалбоподателя. Посочил е, че макар и да приема за достоверни резултатите от двукратно направени тест с техническо средство при застъпване на смяна и имунохимичния експресен скринингов анализ, направен по искане на Ц. в МБАЛ Варна при ВМА, след като редът и начинът за установяване на употребата на наркотични вещества за целите на дисциплинарното производство по ЗМВР са изрично уредени и не са приложени точно, а са нарушени, е приел, че вменената на жалбоподателя употреба на наркотично вещество като предпоставка на търсената дисциплинарна отговорност, не е надлежно доказана. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Правилен е извода на съда за това, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и формалните изисквания за провеждане на дисциплинарно производство, но при допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози, които нарушения са довели до това, че не е безспорно доказана употребата на такива вещества от жалбоподателя, съответно до материална незаконосъобразност на заповедта. Съответен на закона е извода на съда, че съгласно чл. 203 ал. 3 ЗМВР Условията и редът за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, както и че този ред е приложим в дисциплинарното производство, тъй като тази разпоредба в ал. 1 посочва кои деяния са тежки нарушения на служебната дисциплина. Правилен е и извода на съда, че в случая условията и редът са дадени в Наредба 8121з 941 от 27.07.2022г. за условията и реда за установяването на употреба и злоупотреба с наркотични вещества и техните аналози в МВР, която макар и отменена преди приключване на устните състезания с влезнало в сила съдебно решение на ВАС, е действала към момента на проверката и издаване на оспорената заповед. Съответен на закона е и извода на съда, че при извършване на проверката са допуснати нарушения на разписаната в Наредбата процедура за установяване на употребата на наркотични вещества, които нарушения обосновават недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение. В случая освен посочените от първоинстанционния съд нарушения, които настоящата инстанция споделя, следва да се посочи и че са допуснати нарушения с оглед на реда за вземане и изследване на проби, разписан в чл. 9 и чл. 11 от Наредбата. Съгласно чл. 9 Химико-токсикологичните изследвания на биологични проби от урина и кръв се извършват в специализираните химико-токсикологични лаборатории в МИ МВР, на Националния институт по криминалистика в МВР или на Военномедицинската академия, като според ал. 2 Биологичните проби се придружават от заверено копие на Протокол за имуноаналитично тестване и за медицинско изследване за установяване на употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози (приложение 3), като за всяко предаване и приемане на биологични проби, се съставя Протокол за предаване и приемане на биологични проби за химико-токсикологично изследване за установяване на употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози (приложение 4). Според ал. 4 на чл. 9 резултатите от химико-токсикологичното лабораторно изследване се отразяват в Протокол за химико-токсикологично изследване за употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози, със задължително съдържание, включително състояние на пробите при постъпване в лабораторията; номера на стикерите, с които са запечатани пробите; период на провеждане на изследването; използвани аналитични методи и получени резултати и му се дава номер, дата на издаване и се подписва от лицето, което е извършило изследването, като съгласно ал. 5 протоколът по ал. 4 се изготвя в два екземпляра, като единият се изпраща на комисията по чл. 4, ал. 1, възложила изследването, и се приобщава към документите по проверката, а вторият се съхранява в специализираната лаборатория по ал. 1, извършила изследването. В случая този ред не е спазен, тъй като нито изследването е възложено от комисията, нито пробите са взети по съответния разписан ред, нито са съставени протоколи, а напротив при изразено от жалбоподателя желание да бъде тестван е бил изпратен лично, на свои разноски да направи изследването, като и не е спазен вида на изследването. Същото е направено в МБАЛ Варна към ВМА, която е оторизирана да прави такива изследвания, но е направен т.нар. бърз тест, а не разписаното по наредбата изследване. Като и в представения по делото протокол за изследване е посочено, че няма доказателствена и юридическа стойност. А с нарочно писмо изх. 6183 от 26.11.2024г. на началника на МВАЛ Варна към ВМА, адресирано до началника на затвора Варна е изрично посочено, че наличните в ЛХТИ резултати в случая са получени посредством медико диагностично средство бърз тест, които са с ориентировъчен характер, не притежават доказателствена стойност и не могат да бъдат използвани за съставяне на категорични заключения. Не е спазено и изискването на чл. 11 от Наредбата, която е меродавна именно за проверки по чл. 3 т. 1 б. в от Наредбата, каквато е направена, като в случая пробата от урина не е взета в структурата, в която работи жалбоподателя или в медицинската служба към нея, както изисква ал. 1 на чл. 11, като не са спазени и изискванията на ал. 2, 3 и 4 относно набирането на проба, както и другите изисквания относно метода на изследване и съставянето на протоколи. Поради това и във връзка с писмото от МБАЛ Варна при ВМА е обоснован извода на съда, че в случая предвид грубо нарушената процедура по установяването на употребата на наркотични вещества, не е безспорно установено и доказано вмененото на жалбоподателя нарушение. Следва да се посочи и че чл. 8 ал. 2 от Наредбата е следвало да се извърши химико токсикологично изследване и то по предписания служебен ред, а не изследване с бърз тест на разноски и доброволно от жалбоподателя. Следва да се посочи и че не е отчетено, че има доказателства, че жалбоподателят приема множество лекарства в следствие прекаран инсулт през 2019г., като не е отчетено и това обстоятелство при направените тестове. Предвид изложеното оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,