Решение № 1879 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12730/2008 г.

Решение № 1879 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12730/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, против решение № 953 от 3.07.2008 г. по адм. дело № 2706 по описа за 2007 г. на Варненския административен съд, с което е отменено уведомително писмо изх. № 29-04-2950 / 29.11.2007 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравно-осигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.) и на материалноправните норми на ЗБНЗОК (Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса). Ответникът "АМЦСМП Варна Медика" ООД, гр. Варна, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил уведомително писмо изх. № 29-04-2950 от 29.11.2007 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, с което "АМЦСМП Варна Медика" ООД, гр. Варна - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ - е поканен да възстанови доброволно в 7-дневен срок сумата 1318.55 лв., представляваща заплатени от бюджета на НЗОК средства за МДД (медико-диагностични дейности) и СМД (специализирани медицински дейности), назначени извън регламентираните надвишения и задължението за компенсиране на регулативните стандарти за II-то тримесечие на 2007 г., както и остатък за I-вото тримесечие на 2007 г. в размер на 334 лв. Получателят е предупреден, че при неизпълнение на задължението в указания срок сумата ще бъде удържана от следващи плащания по индивидуалния договор. Касационните доводи за нарушения при прилагането на чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. са неоснователни. Оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, който материализира едностранно волеизявление на носител на административни правомощия, засягащо интересите на адресата. Страните по договор № 03-0794 от 6.03.2007 г. не действат като равнопоставени субекти и районната здравноосигурителна каса по изричен начин е овластена от чл. 73 и следв. от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителните на медицинска помощ в административни производства за едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, както и на произтичащите от неспазването им неблагоприятни последици за изпълнителя на медицинска помощ, следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. При определяне на подлежащите на възстановяване средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, следва да се процедира съобразно специалното административно производство, регламентирано в НРД, 2006 г. Разпоредбата на чл. 234 от НРД 2006 г. изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката - да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. Първостепенният административен съд се е съобразил с константната съдебна практика и законосъобразно е приел, че оспореното писмо на Директора на РЗОК, гр. Варна, с което "АМЦСМП Варна Медика" ООД, гр. Варна, е задължено да внесе по сметка на РЗОК едностранно определено парично задължение, е издадено при съществени нарушения на административнопроцесуалните изисквания и подлежи на отмяна. Следва да се отбележи, че оспореното писмо не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК - в него не са изложени фактическите обстоятелства, обосноваващи размера на задължението. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,