Решение № 2621 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10255/2018 г.

Решение № 2621 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10255/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите - гр. София чрез процесуалния й представител юрк. М. Трифонов срещу решение № 377 от 15.06.2018 г., постановено по адм. д. № 140/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което касаторът е осъден да заплати на В. Табаков от [населено място] сумата от 900 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода: от 10.10.2014 г. до 08.02.2017, изразяващи се в негативни психически изживявания, сприхавост, нисък праг на толерантност, прояви на гняв, униние, причинени му от Акт за прихващане или възстановяване № П–16001314025468-004-01 от 10.10.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП – Пловдив, отменен с Решение № 1210/31.01.2017 г., постановено по адм. д. № 13142/2015 г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената от В. Табаков претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди или евентуално да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Национална агенция за приходите - гр. София, не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - В. Табаков, в представена по делото молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на В. Табаков от [населено място] сумата от 900 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода: от 10.10.2014 г. до 8.02.2017 г., изразяващи се в негативни психически изживявания, сприхавост, нисък праг на толерантност, прояви на гняв, униние, причинени му от Акт за прихващане или възстановяване № П–16001314025468-004-01 от 10.10.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП – Пловдив, отменен с Решение № 1210/31.01.2017 г. на Върховен административен съд. От представените по делото писмени и гласни доказателства и след обстоен анализ на института на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение акт за прихващане или възстановяване, издаден при упражняване на административна дейност; от отменения административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди – изразяващи се в негативни психически изживявания, психически разстройства, несигурност, безпокойство, напрежение и др., налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния АПВ и настъпилите вреди. Изхождайки от характера и степента на увреждане, начина и обстоятелствата при които е получено, и времетраенето му, съдът е приел за справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение от 900 лв., поради което е уважил иска. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно установените в чл. 19 от устройствения закон за Националната агенция за приходите правила, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Безспорно по делото е, че с искане по чл. 129 от ДОПК, вх. № 25799 от 18.09.2014 г. В. Табаков е заявил желанието си да му бъде възстановена сумата от 97, 35 лв., представляваща надвнесен данък върху дохода на физическото лице за отчетната 2012 г., заедно със законната лихва върху нея. Безспорно е също, че в отговор на това искане са постановени АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.10.2014 г., на ТД на НАП Пловдив и № П–16001317032319-004-001 от 10.03.2017 г., на ТД на НАП Пловдив, като и двата административни акта са били отменени като незаконосъобразни. Последвало е постановяването на Акт за прихващане или възстановяване № П-16001317220677-004-001 от 19.12.2017 г. на ТД на НАП Пловдив, с който след повече от три години от заявяване на искането е постановено възстановяване на сумата от 96. 07 лв. недължимо платен пряк данък за отчетната 2012 г. и лихви за просрочие в общ размер на 30. 93 лв. Обосновано съдът е приел, че според чл. 128, ал. 1, изр. първо от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Според чл. 129, ал. 4, изр. първо от ДОПК, остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка, като според чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Според чл. 129, ал. 3 от ДОПК, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Обоснован е изводът на административния съд, че това е и легитимното очакване на всеки добросъвестно действащ правен субект, а именно в рамките на указания в закона срок да бъде признато от административния орган и осъществено гарантираното от държавата конкретно субективно право. Доводите изложени от касатора, че през исковия период ответникът е обжалвал и други административни актове на НАП са неоснователни. Същото не води до извод за неоснователност на исковата претенция. Правилно административният съд е посочил, че фактически и правно необоснования АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.10.2014 г. на ТД на НАП Пловдив и данните описани от разпитаните по делото свидетели, налагат еднозначния и несъмнен извод, че това точно незаконосъобразно властническо волеизявление е предизвикало понижаване на функционалното равнище на нервно-психическата дейност при В. Табаков, което негативно психическо състояние е външно проявено в сприхавост, нисък праг на толерантност, прояви на гняв, униние. След като е направил цялостна преценка на доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че именно АПВ № П-16001314025468-004-01 от 10.10.2014 г. на ТД на НАП Пловдив, с който след формално осъществяване на служебните задължения от страна на администрацията е отказано да бъде зачетено заявеното от ищеца право, е бил незаконният административен акт, постановяването на който е имало за последица неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания, сприхавост, нисък праг на толерантност, прояви на гняв, униние. Конкретният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 900 лв. е правилно определен от решаващия съд по справедливост и при съобразяване на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – Пазарджик е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в описаните по–горе психически състояния са доказани. Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и след като е установил, че всички кумулативно изискуеми предпоставки са налице е приел иска за основателен. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е доказана. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски за юрисконсулт по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,