Решение № 2722 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12464/2014 г.

Решение № 2722 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12464/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на НОИ Пазарджик против решение № 417 от 23.07.2014 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 346/2014 г. С него се отменя решение № МП-2621#1/24.02.2014 г. на директора на РУ"СО" гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № ПР-645/27.12.2013 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ"СО" гр. Пазарджик. С последното се отменя разпореждане № 47020135191 № 19/прот. № 01072 от 31.08.2009 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и последващите разпореждания и се отказва да се отпусне такава на Росица Ангелова Янева. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите се свеждат до това, че в мотивите си съдът е обсъдил въпросът за добросъвестността на Росица Янева който не е част от мотивите на настоящето разпореждане. Поддържа, че спорният въпрос е за наличието на материалните предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като една от тях не е била налице - да е било прекратено осигуряването. Ответницата, Росица Ангелова Янева чрез процесуален представител адвокат Исов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Позовава се на влязло в сила решение от 05.11.2014 г. на Съдът на Европейския съюз по дело № С-103/2013 г. с което се постановява, че чл. 49 от ДФЕС не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94 КСО, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата тъй като е правилно установено от съда, че не жалбоподателката Росица Янева е декларирала обстоятелството, че не се осигурява към момента на подаване на заявлението. От друга страна упражняването на правото на труд не може да бъде пречка за отпускането на пенсия когато са налице условията за това. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 209, т. 3 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Росица Ангелова Янева срещу цитираните разпореждане и решение. С тях се отменя разпореждане от 31.08.2009 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и се отказва отпускането на такава по заявление от 08.07.2009 г. Мотивите на разпореждането са, че на 27.12.2013 г. Росица Янева представя заверено копие на трудов договор от 11.05.2009 г. сключен с осигурителя "Баташки карлък" ООД гр. Батак за осигуряване от 11.05.2009 г. при 4 часов работен ден и към 01.06.2009 г. датата на отпускане на пенсията Янева няма прекратяване на осигуряването по всички трудови договори и не е била изпълнена разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО /в редакцията до 31.12.2011 г./ Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. По делото е установено, че заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст приложено с административната преписка не носи подпис на Росица Янева, поради което декларирането на обстоятелството, че осигуряването е прекратено не е от нея. Съдът е приел, че административният орган не е проявил процесуална активност в рамките на задължителното служебно начало в административния процес да изясни всички факти и обстоятелства от значение за разрешаване на случая при твърдения от Росица Янева, че не е подава приложеното в преписката заявление, а друго което не се открива в нея. При изложените съображения решението и разпореждането са отменени. Решението е правилно като краен резултат. Обжалваното решение и разпореждане са мотивирани с отсъствието на задължителна материална предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - да е прекратено осигуряването към момента на подаване на заявлението. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО /в редакцията до 31.12.2011 г./ пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 6 месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. С решение на СЕС от 05.11.2014 г. по дело С-103/2013 г. се постановява, че чл. 49 от ДФЕС не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94, ал. 1 от КСО в редакцията до 31.12.2011 г. според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност. В т. 39 от същото решение е прието че българският законодател е компетентен да определя в собственото си право условията при които се отпуска пенсията за старост, стига тези условия да не са дискриминационни и да не възпрепятстват или разубеждават лицата имащи право на пенсия за старост, да упражняват гарантираните от договора основни свободи. Според чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс решението на съда е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При изложените съображения мотивите на административния орган, че следва да е прекратено осигуряването като условие за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са неоснователни и не са фактическо и правно основание за отказ за отпускане на такава пенсия при наличие на останалите предпоставки за това. При тези съображения решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските за един адвокат за тази инстанция в размер на 1500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение