Решение № 10812 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12572/2015 г.

Решение № 10812 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12572/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на община Плевен е подал касационна жалба срещу решението от 8.09.2015 г. по адм. дело № 303/2015 г. по описа на Административния съд-Плевен, с което е било отменено писмо № ПНО-94С-3036-3/7.04.2015 г. е бил отменен и преписката е била върната на органа със задължение да отговори на отправеното от С. Т. Т. искане, като му предостави информация за датата на получаване и регистрация на жалба от 19.12.2014 г. против решение № 56/3.12.2014 г. на секретаря на Община Плевен Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът С. Т. Т. е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството по адм. дело № 303/2015 г. по описа на Административния съд-Плевен е било образувано по жалбата на С. Т. Т. срещу "изричен отказ за справка на кмет на община Плевен № ПНО-94C-3036-3, изх. № 07.04.2015 г.". Административният съд е установил, че на 22.03.2015 г. С. Т. Т. подал до кмета на община Плевен по електронна поща искане да се потвърди, че "...този и-мейл жалба (приложение) до АС-Плевен е влязла в официалната ви пощенска кутия, обявена на страницата на Община Плевен..." и за това да се уведоми съда, който разглежда адм.дело № 1/2015 г., с копие от отговора. Към искането било приложено копие от документа, чието постъпване в електронната поща на Община Плевен следвало да се потвърди. С писмо № ПНО-94С-3036-3/07.04.2015 г. кметът на община Плевен уведомил гражданина, че изпратените от него писма от 23.03.2015 г. и 30.03.2015 г. са регистрирани в деловодната система на община Плевен с входящи номера ПНО-94С-3036-3/30.03.2015 г. и ПНО-94С-3036-3/30.03.2015 г. Отказано било изпращането на информацията на съда по адм. дело № 1/2015 г. по описа на Административния съд-Плевен с аргумент, че това действие не е дължимо по силата на нормативен или съдебен акт. Административно дело № 1/2015 г. по описа на Административния съд-Плевен е било образувано по жалбата на С. Т. срещу решение № 56/3.12.2014 г. на секретаря на Община Плевен, с което е бил постановен отказ за достъп до обществена информация. Делото приключило с определение от 20.03.2015 г. за прекратяване на производството поради просрочие на жалбата. Съдът отбелязъл, че оспореното решение е връчено на С. Т. на 5.12.2014 г., а жалбата против него е подадена чрез административния орган на 22.12.2014 г. или след изтичане на срока за обжалване. С. Т. обжалвал определението за прекратяване на производството пред Върховния административен съд, като приложил интернет- разпечатка от искането до кмета на община Плевен от 22.03.2015 г. С определение от 21.05.2015 г. по адм. дело № 5296/2015 г. по описа на Върховния административен съд определението за прекратяване на производството по адм. дело № 1/2015 г. по описа на Административния съд-Плевен било оставено в сила с мотив, че жалбоподателят не е ангажирал писмени доказателства, които по категоричен начин да установят подаването на жалбата в срок. В обжалваното по това дело решение административният съд приел, че предмет на оспорване е писмото на кмета на община Плевен. Искането на С. Т. от 22.03.2015 г. съдът квалифицирал като искане за предоставяне на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б."в" от допълнителните разпоредби на Закона за администрацията - за извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. В отговора си кметът на община Плевен предоставил информация, която не била поискана от Тодоров. Вместо да удостовери датата на постъпване на жалбата, административният орган го уведомил за регистрирането на други негови молби - от 23.03.2015 г. и от 30.03.2015 г Във връзка с възражението на ответната страна, че искането било неясно, административният съд посочил възможността за прилагане на чл. 30 АПК, от която органът не се възползвал. Тъй като кметът на община Плевен не предоставил на гражданина искания документ, който да удостовери съответните факти с правно значение, бил формиран незаконосъобразен отказ за издаването му. Затова съдът отменил писмо № ПНО-94С-3036-3/07.04.2015 г. на кмета на община Плевен и върнал преписката на органа с указания за издаване на искания документ в срок не по-дълъг от 30 дни от връщането на преписката. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. В мотивите на решението съдът е направил противоречиви и неточни съждения относно характера на искането, както и относно вида на оспорения акт. Не може да се приеме, че искането на С. Т. е за извършване на административна услуга, изразяваща се в административни действия, които представляват законен интерес за физическото лице по смисъла на § 1, т. 2, б."в" от допълнителната разпоредба на Закона за администрацията. Гражданинът не е поискал извършването на действия, а издаването на документ, в който да се удостовери датата на постъпването на негова жалба, подадена до съда чрез орган на Община Плевен. Изпратеното на подателя на искането писмо № ПНО-94С-3036-3/07.04.2015 г., подписано от кмета на община Плевен, което съдът е възприел като административен акт и го е отменил, всъщност представлява документ, който удостоверява определени обстоятелства. Съдът се е произнесъл по предмет, спрямо който не е допустимо да се формира сила на присъдено нещо, тъй като административните съдилища са компетентни да постановят решение само по отношение на административни актове. В случаите, когато има направено искане за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, на оспорване подлежи волеизявлението за неговото издаване или отказът да бъде издаден, които са индивидуални административни актове (чл. 21, ал. 3 АПК). Произнасянето на първоинстанционния съд не съответства на изискванията за постановяване на допустимо решение и поради това, че въведеният от жалбоподателя предмет на оспорване е друг. С. Т. е обжалвал изричния отказ за "справка" на кмета на община Плевен. С оглед този предмет на жалбата съдът е следвало да формира преценка налице ли е отказ на административния орган и в какво се изразява той. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не е указал на ответната страна да представи документа, който обективира разпореждането на административния орган за издаването на поисканата от гражданина "справка". Двете молби на С. Т. - първата от 22.03.2015 г. (според датата на постъпването в информационната система), с която е направено искането за издаване на удостоверителен документ, и втората от 26.03.2015 г. (според датата на постъпването в информационната система), с която лицето повторно настоява за отговор, са заведени в деловодството на общината на 30.03.2015 г., с един и същ деловоден номер. Съобразно характера на повдигнатия правен спор, административният съд е следвало да изясни какъв е установения в Община Плевен вътрешен ред за работа с постъпилите в информационната система искания на граждани и кой е компетентния да разпореди удостоверяването на определени факти административен орган. С оглед направените при касационната проверка констатации, не следва да се разглеждат оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение. Недопустимият съдебен акт следва да се обезсили и делото да се върне на административния съд за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд