Решение № 2286 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2018 г.

Решение № 2286 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С. срещу решение № 799/12.02.2018 г. по адм. дело № 9789/2017 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед по жалба на К. Колева от [населено място], с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с държавната служителка. Поддържаното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – К. Колева чрез адв. Профиров оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна по следните съображения: За да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Колева, административният съд приема от фактическа страна, че след отмяна на заповед № ЧР-СП-497/12.12.2014 г. на председателя на УС на АПИ за прекратяване на служебното правоотношение на Колева на основание чл. 106, т. 2 от ЗДСл с влязло в сила решение на 28.06.2017 г. по адм. д. № 125/2015 г. по описа на АССГ, служителката подава заявление с вх. ...-00-1533/12.07.2017 г., с което иска от АПИ да бъде възстановена на предишната работа. Приема също така, че на 14.07.2017 г. органът по назначаване издава заповед № ЧР-СП-85 А/14.07.2017 г. за възстановяването на К. Колева на длъжност главен експерт, за която заповед няма данни да е връчена на служителката. По делото са разпитани свидетели, които установяват обстоятелството, че Колева не е допускана в сградата, както и до вътрешното деловодство на агенцията, поради пропускателния режим и върнатата магнитна карта от страна на служителката при предходното прекратяване на служебното и правоотношение. Дори след приемане на заявлението от отдел "Човешки ресурси и канцелария" на АПИ, администрацията не предприема действия, свързани с възстановяването и реалното упражняване на служебните правоотношения от страна на Колева. При тези фактически обстоятелства, решаващият съд обосновава правния извод за компетентност на издателя на акта и спазване на изискването за форма на заповедта, но приема, че е нарушен материалния закон, което води до унищожаемостта и. Решението е правилно. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд обосновано приема, че ответницата по касация се явява в администрацията на агенцията в рамките на цитирания преклузивен срок, но ответникът не осигурява възможността служителката да заеме работното си място на заеманата преди уволнението длъжност, с което нарушава основния принцип да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 от АПК) и разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не взема предвид обстоятелството, че в законния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл възстановената служителка не предприема действия по явяването и на работа, и като приема обратното съдът нарушава материалния закон при постановяване на съдебното решение. Възстановяването на служебното правоотношение след уважаване на оспорването на заповедта за прекратяването му не настъпва автоматически, а при наличието на няколко законовоустановени предпоставки: 1. отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, и 2. служителят да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. За да настъпи ефектът на възстановяване на служебното правоотношение, посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, т. е. липсата на която и да било от тях има за последица невъзстановяване на служебното правоотношение. В конкретния случай изискванията на закона са изпълнени. Заложеният смисъл в явяването на възстановения служител в съответната администрация е, че той се възползва от реституиращото го решение. Възможността за осъществяване на втората предпоставка е дадена изцяло на неправомерно уволнения. По смисъла на закона, "явяването" трябва да стане в съответната администрация. Най-ограничителното тълкуване приема, че уволненият служител, трябва физически да се яви на мястото като предметно обозначение, на което упражнява дейността си преди уволнението. Действително при действия съобразно това тълкуване, уволненият ще изпълни изискванията на закона за "явяване". Законът обаче не използва опредметеност за целта на "явяването", което води до съвсем други изводи за по-широки възможности за осъществяването и, т. е. буквалното тълкуване свежда "явяването" само до определени физически действия в рамките на строго ограничена предметност, които имат своята сила, но не могат да игнорират други начини, например уведомяване по телефона или подаване на писмена молба в рамките на законовия срок. В конкретния случай касаторката демонстрира желанието си да се върне на работа след отмяната на незаконното уволнение в посочения в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл срок като подава писмено заявление на 12.07.2017 г., с което спазва срока и изпълнява изискването на втората предпоставка. Като разсъждава по този начин, административният съд постановява правилен съдебен акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К. Колева, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Предвид изхода на спора на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, за които АПИ следва да бъде осъдена да ги заплати. Воден от горното, ВАС, пето отделение