Решение № 13847 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2016 г.

Решение № 13847 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Т. С." ЕАД, гр. С., срещу решение № 6288/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8534/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като излага подробни съображения. Счита за неправилен извода на първоинстанционният съд, въз основа на установените по делото факти, за съответствие на обжалваното от дружеството решение на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ гр. С. с материалния закон. Претендира отмяна на обжалваното решение, на решението на КЗК и разноски по делото. О. К. за защита на конкуренцията /КЗК/ гр. С., чрез пълномощника си по делото взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Заинтересованите страни "Техем сервисис" ЕООД, гр. С., "Данувиос" ЕООД, гр. С., "Нелбо" ЕАД, гр. С., "Топлоснабдителна агенция - Енергиен сервиз - Нелбо инженеринг" ООД, гр. С. и "Бруната" ООД, гр. С., редовно призовани не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди предявените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред тричленния състав се е развило по жалбата на "Т. С." ЕАД, гр. С. против решение № 641/14.05.2014 г. на КЗК, в частта му, с която е установено извършено от дружеството нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, изразяващо се в налагане на необосновани цени на дружествата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, в резултат на което те се поставят в неравностойно положение, наложена е имуществена санкция за нарушението и постановено прекратяването му. При установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че при постановяване на обжалваното пред него решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, въз основа на установените от КЗК фактически обстоятелства правилно е приложен относимия материален закон. Петчленният състав на ВАС, Първа колегия, счита съдебното решение за материално законосъобразно, обосновано, като при неговото постановяване не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и основавайки се на тях, той е достигнал до верни правни изводи. В решението е даден обоснован отговор на доводите на касационния жалбоподател, поддържани и пред настоящата инстанция, правото му на участие в производството по делото не е препятствано. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и чл. 172а, ал. 2 от АПК, поради необсъждане възражението на дружеството за липса на надлежна правна квалификация в обжалваното от него решение на КЗК, формиране на изводи, неподкрепени от доказателствата по делото и неразглеждане на относими доказателства. Разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК, нарушение на която от страна на "Т. С." ЕАД, гр. С. е установила КЗК, забранява поведение на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. Правилно е прието в обжалваното решение, че изброените в чл. 21, т. 1 - т. 5 от ЗЗК форми на проявление не изчерпват приложението и, съответно в случая са установени конкретни факти основаващи приложението на общото правило на чл. 21 от ЗЗК. Соченото в касационната жалба, че тричленния състав не е зачел собствената си и на ВАС съдебна практика не основава неправилност на решението, като липсва и еднаквост на фактическите установявания по настоящото и соченото в касационната жалба дело. Не е налице и твърдяната липса на доказателства, установяващи изводите на тричленния състав за осъществен състав на нарушение. Сочените в касационната жалба обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства, като относимостта им към спора е преценена в обжалваното решение. Обратно на твърдяното в касационната жалба, заключението на допуснатата по делото експертиза е залегнало в мотивите на обжалваното решение, като установяващо, че цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови нужди не може да бъде еднаква за всички дружества, предвид заложените ценообразуващи елементи в Общите условия, съответно фиксирането и от касационния жалбоподател е необосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което в случая е сторено. Освен това нарушението, установено от КЗК, се изразява в налагането от страна на "Т. С." ЕАД на необосновани цени на дружествата, осъществяващи услугата дялово разпределение. Цената на тази услуга, заплащана от крайния потребител, чрез дружеството жалбоподател, се формира от доказани разходи за услугата и икономически обоснована норма на възвращаемост на капитала - чл. 139в, ал. 3, т. 4 от Закона за енергетиката. Заключението на експертизата, чието необсъждане в обжалваното решение според касатора води до неправилността му, като относимо към формирането на разходите, подлежащи на заплащане, не основава липса на нарушение по чл. 21 от ЗЗК, както правилно е прието в обжалваното решение. Установено е по делото, че цената, която "Т. С." ЕАД заплаща на дружествата за дялово разпределение е абсолютно еднаква за всички, при неизвършване на дължимата се ежегодна актуализация. Възможността за едностранно определяне на цените от страна на доставчика на топлинна енергия не означава налагане на една и съща цена на всички дружества, без наличие на еднакви показатели по чл. 37, ал. 1 от Общите условия на договорите между "Т. С." АД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, изведени от разпоредбата на чл. 139а, ал. 3, т. 4 от Закона за енергетиката. В мотивите си първоинстанционният съд е дал обоснован и единствено възможен отговор за осъществяване на състава на нарушението, въз основа на събраните по делото доказателства. Тричленният състав в решението се е обосновал наличието на всички законови предпоставки - предприятие с господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК и поведение на това предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. с действия, . В настоящият случай безспорно е установено, че "Топлофикация - С." ЕАД е единствен доставчик на топлинна енергия на потребители за битови нужди в границите на обособената му лицензионна територия за пренос на топлинна енергия, поради което притежава господстващо пазара на продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в сгради - етажна собственост в град С. Този пазар е вертикално свързан с пазара на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост в град С., поради което поведението на "Топлофикация - С." ЕАД оказва влияние върху двата пазара, независимо, че на втория вертикално свързан пазар дружеството не притежава господстващо положение. Установеното поведение на предприятието с господстващо положение има негативен резултат за конкуренцията и потребителите. Правилно е прието в обжалваното решение, че наложената на дружеството имуществена санкция е в съответствие с изискванията на закона, като нарушението се явява не особено тежко съгласно т. 9.4 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. Твърдяното в касационната жалба, че ограничението на конкуренцията касае малък географски район, засяга ограничен кръг предприятия и не засяга крайните потребители не намира опора в доказателствата по делото. Ограничението засяга всички дружества за дялово разпределение и рефлектира пряко върху всички потребители на топлинна енергия, произведена от дружеството жалбоподател. С оглед характера на нарушението правилно санкцията е определена при спазване на изискванията на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и относимите за определяне на имуществените санкции за нарушения по Г. IV от ЗЗК т. 9.2 и т. 9.5 от Методиката. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Не се установява реално такива да са сторени, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК, обективиращ претенцията по размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия