Решение № 11492 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2016 г.

Решение № 11492 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А." АД, ЕИК *********, гр. С., представлявано от В. И. К., чрез проц. представител адв. К. П. С., против решение № 307/15.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2417/2015 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "А." АД против решение към ЕАД № 14BG002002Н0096195/1.10.2014 на началника на Митнически пункт "В. запад", с която се оспорва коригирания от административния орган тарифен код 4008219000, който, според жалбоподателя, не описва достатъчно пълно и точно спецификата на артикула, нито материала или компонента, придаващ основния му характер, с което е допуснато нарушение на пунктове 3а, 3б и 3в от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, публикувани в Официален вестник на ЕС L312/15 от 31.10.2014 г. В жалбата са изложени доводи, че доставената и декларирана стока "безазбестови уплътнителни листи", внос от Ю. К., би следвало да е с код 68 по КН (продукти от минерални вещества) и по-конкретно 6815990000. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, но оспорена експертиза, не е взел предвид всички доводи и възражения на страните, както и не е изследвал достатъчно задълбочено релевантните за казуса факти и обстоятелства, поради което е достигнал до неверни правни изводи. С оспореното, по делото пред първоинстанционния съд, решение към ЕАД № 14BG002002Н0096195/1.10.2014 г. началникът на МП "В. запад" на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК на Общността, § 1, т. 13 ДР ЗМ и глава II ППЗМ е поправил ЕАД № 14BG002002Н0096195/01.10.2014 г. като в кл. 33 "Тарифен код" на декларация рег. № 14BG002002Н0096195/1.10.2014 за внос от Ю. К. на стока - "безазбестови уплътнителни листи", 1270 листа в 7 колета, с получател "А." АД - е посочил код 4008219000 наместо първоначално вписания 4002199000. Въз основа на това в кл. 47 са преизчислени изискуемите държавни вземания за стоката, от които: мито /АОО/ - 2230, 02 лв. и допълнителен ДДС /ВОО/ - 446, 00 лв. Решението на началника на МП "В. запад" е обжалвано пред АС В., съдебният акт на който е предмет на настоящото съдебно производство. АС В. е отхвърлил жалбата на "А." АД като неоснователна. Позовал се е, както на митническата лабораторна експертиза, така и на изслушаната в съдебното производство СХЕ. Извел е извод, че началникът на МП "В. запад" правилно е определил тарифния код на внесената стока, тъй като процесните безазбестови уплътнителни листи, съгл. МЛЕ, се използват за направата на уплътнения, работещи в температурен интервал, характерен за каучуковите уплътнения, както и че тези листове са такива, в правоъгълна форма, от вулканизиран невтвърден, порест каучук, съдържащи значително количество пълнители и подсилени с влакна. По направеното в производството искане за класиране на стоката в група 68 (продукти от минерални вещества) съдът е обосновал неоснователност. Основният спор по делото се отнася до това правилно ли е извършеното от митническия орган тарифното класиране на стока "безазбестови уплътнителни листи" по процесния ЕАД № 14BG002002Н0096195/1.10.2014 г. с тарифен код по ТАРИК 4008219000. Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г., при внос на стоки в Общността се прилага Комбинираната номенклатура, заедно с размерите на митата и другите съответни такси, и тарифните размери, включени в TARIC или в други споразумения на Общността, които представляват Общата митническа тарифа. С. О. правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Всяко упоменаване на един артикул в определена позиция включва този артикул, дори некомплектован или незавършен, при условие че в това си състояние той притежава основните характеристики на комплектован или завършен артикул. Всяко упоменаване на някой материал в определена позиция се отнася за този материал, било в чисто състояние, било когато той е смесен или свързан с други материали. Също така всяко упоменаване на изделия от определен материал се отнася и до изделията, съставени изцяло или частично от този материал. Класирането на артикули, съставени от повече от един материал, се извършва съгласно правило 3. Последното сочи, че когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин: а) позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание, а съгласно т. 3 б), смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това. Така очертаният нормативен регламент сочи, че определяща за класацията на процесната стока е основната функция, която тя осигурява. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, приложим и в производството по оспорване на митнически актове, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Пренесено на плоскостта на доказване в конкретния случай това означава, че митническият орган следва да докаже, че внесената стока следва да бъде класирана към този тарифен номер, съобразно материала или компонента, който й предава основния характер или предназначение. Доколкото търговското дружество посочва като тарифен номер на стоката цитирания код по КН, а митническият орган посочва друг, и на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, то последният следва да докаже, че внесената стока се класира към този тарифен номер, съобразно материала или компонента, който й придава основният характер или предназначение. От друга страна съдът е длъжен да реши спора по същество, което предполага да отговори на поставения по-горе основен спорен въпрос за това кой е водещия материал на внесената стока, след като няма спор относно кои правила за тарифиране следва да бъдат приложени. Съгласно т. 31 от решение на Съда на ЕС по дело С-173/08 материалът, който определя основният характер на стоката може да се установи, като се извърши проверка дали стоката запазва характеризиращите я свойства, когато е лишена от един или друг от своите компоненти. Според обяснителната бележка, отнасяща се от общо правило 3 б), факторът, който определя основния характер, може, според вида на стоките, да бъде определен, например, в зависимост от естеството на основния материал или естеството на артикулите, които ги съставляват, от техния обем, количество, тегло, стойност или от значението на един от съставните материали, с оглед на употребата на тези стоки. в този смисъл е и т. 38 от решение на СЕС по дело С-558/11. Ако основният характер на стоката не може да се определи според компонентите й, за определянето му трябва да се вземе предвид значението на материала, от който са изградени компонентите. В обжалваното решение административният съд е решил, че решението на митническия орган, с което е определил митнически код 4008 (изделия на основата на каучук, плюс пластификатори, пълнители, разтворители) е правилно като се позовава на заключението на експертизата, в смисъл че безазбестовите уплътнителни листи са изградени от различни материали - каолин, каучук, влакна и други химически вещества, поради което става въпрос за каучукова смес, при която каучукът е определящ изделието. СХЕ е оспорена от жалбоподателя като е твърдяно в съдебното заседание, че от това заключение не би могло да се определят следните критерии - употреба, присъствие или отсъствие на материала. Поискано назначаване на допълнителна СХЕ, която да отговори на въпроса какво е поведението на каучука с повишаване на температурата и достигане неработните параметри на изделието. Това искане не е уважено от решаващия съд. С жалбата си касаторът отново навежда доводи, че АС В. не е изследвал основния въпрос - кой от съставните компоненти на процесната стока определя нейния основен характер с оглед на основното й предназначение и употреба, и предвид фактора термоустойчивост. В тази връзка аргументи са налице и съобразно представената след приключване на съдебното дирене допълнителна експертиза (по инициатива на вещото лице), неприета и неценена в първоинстанционното производство, която е индиция за този съд, че правният резултат евентуално би бил различен, ако това заключение е било представено своевременно, при условията на състезателното производство. Видно от това допълнително заключение е, че по твърдение на в. л. Ц. С., становището й е изготвено съобразно по-късно представена й версия на Информационен лист за безопасност на процесните изделия. Установено по делото е, че вложеният в продукта каолин е над 50 %, а каучукът е свързващ елемент, "лепило" и е спорен процентът му: от 5 до 20. С оглед употребата му - технически уплътнения в широк диапазон на налягане и температура - термоустойчивостта като характеристика на крайния продукт е определяща за това кой компонент и в какво количество е оптимален за приложението му. Температурните граници на каучука са -45 С до +120 С, докато тези на каолина - в пъти повече. Като не е допуснал изслушване на допълнително заключение, което да отговори на поставените въпроси решаващият съд е извършил нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се приобщят към делото всички относими доказателства, да се назначи комплексна експертиза, в състава на коята да се включат както химик, така и инженер, специалист в област, в която процесното изделие намира пряко приложение (промишленост и машиностроене), с оглед на изясняването на всички релевантни факти, досежно правилното определяне на тарифния код, което следва да бъде изяснено съобразно правилата, изложени в мотивите по-горе. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. не е допуснал искана от жалбоподателя допълнителна експертиза, съобразно доводите и възраженията, направени в последното съдебно заседание, а и в самата жалба, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав