Решение № 4312 от 25.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София град против Решение 3104 от 10.05.2024 г. по адм. дело 10980/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено Решение 2153-21-194/18.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ- София град, с което е отхвърлена жалбата на В. С. К. срещу разпореждане [номер]/05.09.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ- София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основния по чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди се, че решението на първоинстанционният съд е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да остави в сила като правилно и законосъобразно Решение 2153-21-194/18.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ- София град. Претендира за направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски от ответника. Ответникът по касационната жалба - В. С. К., не се явява и не се представлява. В писмен отговор от 10.01.2025 г. оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е отменил акта на административния орган поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е установил, че във връзка с последващо преосвидетелстване с Експертно решение на ТЕЛК 0356 от 15.02.2022 г. на В. К. е определена 74 % ТНР, със срок на инвалидността определен до 01.02.2023 г. Въз основа на това ЕР на ТЕЛК с разпореждане [номер] от 21.03.2022г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ответника по касацията е възобновена считано от 02.12.2021 г., със срок на инвалидността до 01.02.2023 г. След преосвидетелстване с Експертно решение на ТЕЛК 91204 от 24.07.2023 г. на В. К. е определена 60 % ТНР, със срок на инвалидността определен до 01.07.2026 г. С разпореждане [номер] от 05.09.2023 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя е възобновена считано от 24.07.2023 г. въз основа на експертното решение на ТЕЛК от 24.07.2023 г. Разпореждането е оспорено по административен ред, относно датата, от която е възобновена пенсията за инвалидност на жалбоподателя, като е потвърдено с обжалваното Решение 2153-21-194/18.10.2023г. на директора на ТП на НОИ София град. След като е обсъдил релевантната по делото фактическа обстановка, Административен съд- София град е приел, че определената от административния орган дата за възобновяване на личната пенсия на К. е неправилна и пенсията е трябвало да се отпусне от 01.02.2021 г. на основание чл. 30, ал. 3 от НПОС. Изложени са мотиви за неправилна преценката на административния орган, че са налице основания за приложение на чл. 30, ал. 4 от НПОС, че забавянето на преосвидетелстването е станало по вина на лицето, тъй като съгласно чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, когато преосвидетелстването било извършено след датата по ал. 2 (крайният срок на експертното решение), в решението си ТЕЛК отбелязвала закъснението и причините за това. В Експертно решение на ТЕЛК 91204 от 24.07.2023 г. (лист 50 от делото) било отбелязано, че закъснението на преосвидетелстването не е по вина на лицето. Експертното решение на ТЕЛК представлявало официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което бил доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Същият не бил оспорен от ответника в производство по реда на чл. 193 от ГПК, поради което се ползвал с обвързваща доказателствена сила. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до това дали органите на НОИ правилно са определили началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването й. В тази връзка е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че в ЕР на ТЕЛК 91204 от 24.07.2023 г. е отбелязано, че закъснението на преосвидетелстването не е по вина на лицето. Напротив, в посоченото ЕР, което се намира на лист 53 от делото на АССГ е посочено, че закъснението на преосвидетелстването е по вина на лицето и относно този факт липсва възражение от страна на ответника по касацията. В същото време ответникът признава, че е предприел действия за преосвидетелстване на 22.02.2023 г., но това се е случило едва на 24.07.2023 г. В Решението на Директора на ТП на НОИ-София град и в потвърденото с него разпореждане не се съдържат фактически констатации относно наличието на "неуважителни причини" по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Тази разпоредбата, предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС не е имало и основание за неговото приложение. Съгласно чл. 69, ал. 3 от НМЕ, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2 (крайният срок на ЕР), в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР на ТЕЛК 91204 от 24.07.2023 г. действително е посочено, че късното преосвидетелстване е по вина на лицето, но не са визирани причините за това. Разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ обаче не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването. Компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "уважителни причини", като единствено мотивираното им неналичие би било условие за прилагане на разпоредбата. Вписването в ЕР на ТЕЛК, че "по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето" не установява релевантните за приложението на чл. 30, ал. 4 от НПОС факти, вкл. и по аргумент от чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ), която правна норма изисква в решението си ТЕЛК да "отбелязва закъснението и причините за това", а това не е сторено. Спорен е и въпросът за доказателствената сила на това отбелязване. Наред с гореизложеното следва да бъде съобразено и изпълнението на условието за преосвидетелстване съгласно чл.30 ал.3 от ПОНС, а именно след служебно повикване. Административният орган не е извършил проверка дали е спазена нормата на чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, която вменява в задължение на Регионалната здравна инспекция да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По делото не са представени доказателства за надлежно уведомяване в този смисъл. В допълнение, не е съобразена и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), която в приложимата й редакция, в сила от 01.01.2020 г. предвижда задължение за РКМЕ, да уведоми служебно лицата по ал. 1 от същата разпоредба, за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия. По делото не се установява подобно уведомяване да е извършено. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ-София град са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на В. К.. Предвид изложеното, като е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ- София град, Административен съд София град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника също не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива не са поискани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение