Решение № 4746 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 620/2021 г.

Решение № 4746 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 620/2021 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 2112/23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1779/2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-276-0382074/20.05.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ. Счита, че в оспорената заповед са изложени необходимите мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка излага, че при определяне на срока на ПАМ е отчетен характера на извършеното нарушение, като е взето предвид и местоположението на търговския обект в населено място известно със специфичната си дейност – продажба на булчински и официални рокли и аксесоари за младоженци, което предполага постоянен поток от хора. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "В. МВ" ЕООД, гр. Асеновград, в подаден писмен отговор от 29.12.2020 г., изразява становище за неоснователността на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ № ФК-276-0382074/20.05.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "В. МВ" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин "В. ЛУКС", находящ се в гр. Асеновград, обл. Пловдив, [улица], стопанисван от "В. МВ" ЕООД, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС за прилагане на ПАМ и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 30.04.2020 г. в 10: 30 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин "В. ЛУКС", находящ се в гр. Асеновград, обл. Пловдив, [улица], стопанисван от "В. МВ" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 1 бр. букет изкуствени цветя на стойност 15 лева, платени от М. Р. – проверяващ, като за него е следвало да се издаде ФБ с № 000109 от 30.04.2020 г., под който номер е изведен дневен финансов отчет без нулиране. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установените в повече средства в касата с 15 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0382074/30.04.2020 г. С обжалваното решение административния съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която тя се налага. Според съда, административният орган не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането на ПАМ. Изложено е, че нарушението е констатирано за първи път, като липсват доказателства търговецът да има публични задължения към НАП и по – специално ТД – гр. Пловдив. Прието е, че административния акт не е съобразен с целта на закона и принципа на последователност и предвидимост. Според съда е налице противоречие в мотивите по отношение на констатираното нарушение. Съдът е посочил, че към датата на проверката не е съставен акт за констатирано административно нарушение. Прието е, че изложените от органа мотиви относно продължителността на срока на мярката са абстрактни, предвид липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Съдът е изложил, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката нямат характер на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Прието е също, че проверката е извършена в противоречие с целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. По делото няма спор относно фактите. Установено е, че при извършената на 30.04.2020 г. в 10: 30 часа контролна покупка в търговски обект - магазин "В. ЛУКС", находящ се в гр. Асеновград, обл. Пловдив, [улица], стопанисван от "В. МВ" ЕООД, на 1 бр. букет от изкуствени цветя на стойност 15 лева, заплатени в брой от М. Р., не е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Извършеното нарушение е обективирано в съставения ПИП сер. АА № 038/2074 от 30.40.2020 г. - л. 39 - л. 44 от първоинстанционното дело. В резултат на проверката е издадена и процесната заповед от страна на Началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Предвид това следва да се приеме, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка, не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 15 лв. Установеното наличие на положителна разлика в касата по фискалното устройство и фактическата наличност, която е в повече, обстоятелство, останало необсъдено от съда, е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, поради което при възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена и е налице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В подкрепа на горното и на извода на приходните органи за създадената в обекта организация, водеща до неотчитане на извършените продажби е и обстоятелството, че е установено наличие на касова разлика в размер на 15 лева към момента на проверката. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка и следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна да води до отклонение от данъчно облагане, като обстоятелството, каква е стойността на извършената контролна покупка, за която не е издаден касов бон, е неотносимо относно факта на нарушението. Настоящият състав не споделя мотивите на съда, че оспорената пред него ПАМ е незаконосъобразна и поради липсата на изложени мотиви относно срока, за който се налага ПАМ. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС - 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че целта на наложената принудителна административна мярка е промяна в начина на организиране на дейността в обекта, за да може търговецът правилно да отчита оборота от продажбите си, а индиректният е недопускане на вреда за фиска. В оспорената заповед са обсъдени наличието на касова разлика, както и местонахождението на имота, потока от хора и работното време /едни почивен ден в седмицата/. Тези мотиви относно срока на принудителната мярка са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Извършеното нарушение е достатъчно за налагането на принудителна административна мярка, наред с установената разлика между касовата наличност към момента на проверката и наличността във ФУ и при обща преценка за тежестта на нарушението и неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите. Приходният орган, прилагайки дискреционната си власт, с оспорената заповед е определил срок за запечатване на обекта и забраната за достъп до него в рамките на средната продължителност, поради което не е извършено соченото от първостепенния съд нарушение на принципа на съразмерност. Следва да се посочи също, че липсата на съставен АУАН преди издаване на заповедта не опорочава същата, тъй като съставянето на акта и издаването на НП са релевантни към действието на наложената мярка. Те не са част от материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за две съдебни инстанции и 70 лв. платена държавна такса за касационното производство. Предвид на изложеното Върховен Административен Съд, първо отделение,