Решение № 5717 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15279/2009 г.

Решение № 5717 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15279/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1572/07.10.2009 г. по адм. дело № 851/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 250800234/12.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище в частта, потвърдена с решение № 84/11.03.2009 г. на заместник - директор на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Съни комерс" ЕООД, гр. Омуртаг, взима писмено становище чрез процесуален представител, за оставяне на решението в сила и иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че незаконосъобразно с обжалваната част на РА за данъчен период м. 07.2007 г. на ревизираното дружество не е признато право на приспадане на данъчен кредит в пълния деклариран от него размер от 46 774, 25 лева, а е признато такова право само за 35 848, 49 лв. и за останалата част е постановен отказ. Декларираната сума право на приспадане на данъчен кредит е от налични към датата на регистрацията по ЗДДС/30.07.2007 г./ активи, придобити към датата на регистрацията, включени в регистрационния опис, подаден в срок, за които са налице всички предпоставки по чл. 74 ЗДДС. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, невярно е твърдението на органите по приходите, че част от активите не са налични към датата на регистрацията и това е видно от записванията по счетоводна сметка 304, нещо повече - за два от видовете активи по сметката са осчетоводени по-големи количества от включените в регистрационни опис. Касационната жалба е неоснователна. Основното възражение на касатора е, че дали стоките са налични е видно от осчетоводяванията по сметка 304, които в конкретното заключение са само по видове стоки и бройки, но не и по стойности. Доколкото спорът между страните е бил относно наличието на активи, съдът правилно е изследвал видовете и количества стоки, заприходени по сметка 304. Ответникът не е поставил допълнителни задачи на вещото лице, не е оспорил експертното заключение, нито пък е формулирал твърдения, от които да е видно, че има и спор по стойността на наличните активи. Недопустимо е за пръв път в касационната жалба да се формулират нови фактически твърдения, подменящи правното основание в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на директора на дирекция "ОУИ". В този смисъл е и забраната на чл. 220 АПК касационната инстанция да установява нови факти, които дори не са били твърдени пред първата съдебна инстанция. Правилна е преценката на АС за наличие на всички предпоставки по чл. 74 ЗДДС за възникване на спорното право за приспадане на данъчен кредит, включително и наличността на всички включени в регистрационния опис активи. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо "А"отделение,