Решение № 5810 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 353/2021 г.

Решение № 5810 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 353/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Т. И., подадена чрез пълномощник – адвокат Р. Д. – К., против Решение № 1748/24.11.2020 г., постановено по административно дело № 3417/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното решение са отхвърлени жалбите й срещу Заповед № 467/13.09.2019 г. и Заповед № 468/13.09.2019 г. на Кмета на Район "Приморски" при Община Варна, както и е осъдена за разноски. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта, нареждаща премахването на незаконните строежи, представляващи огради. Ответната страна, Кмет на Район "Приморски" при Община Варна, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. От другата ответна страна – К. К., е постъпил писмен отговор, в който се съдържат доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна са посочените по-горе две заповеди, с които на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на К. К. да премахне два строежа, представляващи "Ограда", подробно описани като параметри и местонахождение в самите заповеди. Оградите са квалифицирани като незаконни по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изградени без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Констатираните в хода на административното производство обстоятелства, касаещи вида, характеристиките и местонахождението на строежите, не са оборени от оспорващата. Напротив, потвърдени са посредством заключенията на вещите лица по изслушаните две съдебно-технически експертизи, които освен това установяват, че изпълнените на място огради не съответстват на предвижданията на Плана за регулация от 1961 г. Установено е също така, че оградите са извършени през 1990 г., въз основа на издадено разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, но попадат в двата съседни имота, които са собственост на К. К., посочен в това му качество като адресат на заповедите. В този смисъл неоснователно е поддържаното в касационната жалба възражение относно адресата на двете заповеди. Както правилно е посочил съдът, като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен неговият извършител, собственик, или лицето, носител на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатираните незаконни строежи, като в случая е избрал адресат на заповедите да бъде собственикът на имотите, където се намират оградите. Следващото възражение касае извършената от съда преценка, отричаща търпимостта на двете огради по смисъла на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Правилно, първостепенният съд е приел, че не са налице и двете кумулативно дадени предпоставки в приложимата хипотеза на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, като подробни съображения в този смисъл са развити в съдебното решение. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна К. К. следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. От страна на Кмета на Район "Приморски" при Община Варна не са поискани разноски за настоящото съдебно производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,