Решение № 370 от 9.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1793/2011 г.

Решение № 370 от 9.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1793/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на поде. Е. Г. В. чрез защитника му - адв. И. С. от ВАК, срещу решение № 64 от 27.04.2011 г. постановено по ВНОХД № 110/2011 г., по описа на Апелативен съд - гр. Варна.. В жалбата е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното на поде. В. наказание, като се прави искане същото да бъде намалено. Поде. В. не се явява за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, 1-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 26 от 2.03.2011 г. постановена по НОХД № 336/2011 г., по описа на Окръжен съд - гр. Варна, касатора В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК, му е било наложено наказание "лишаване от свобода", за срок от четири години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С атакуваното решение № 64 от 27.04.2011 г. постановено по ВНОХД № 110/2011 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна, горепосочената присъда била потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на поде. В. наказание и е неоснователно. Това е така, поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на поде. В. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Окръжният съд е счел, че приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК в случая е задължително /л. 18/, поради и което е наложил на касатора В. наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години, под предвидения в разпоредбата на чл. 199, ал. 1. т. 4 от НК законов минимум, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК, не е наложил предвиденото в закона факултативно наказание - "конфискация". Присъдата е била обжалвана от поде. В. с оплакването релевирано и пред касационната инстанция. Апелативен съд - гр. Варна в изпълнение на задълженията си по чл. 314 от НПК, детайлно е обсъдил първоинстанционния акт, включая, и санкционната му част. В атакуваното решение са изложени аргументирани съждения за неоснователността на оплакването за явна несправедливост на определеното на поде. В. наказание, обсъдени са както степента на обществена опасност на деянието и дееца, така и хипотезата касаеща приложението на чл. 58, б. "а" от НК, като мотивите на въззивният съд в тази насока, биват споделяни и от касационната инстанция. Извън всякакво съмнение, в конкретния случай, наложеното на поде. В. наказание се явява занижено като размер, като тази проява на снизходителност е решаваща предпоставка да се приеме, че наложеното на подсъдимия наказание, не може да бъде определено като несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, поради което не са налице основания за изменение на въззивното решение в претендирания от касатора смисъл, обстоятелство водещо до неоснователност на наведеното касационно оплакване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, 1-во наказателно отделение