Решение № 3591 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15999/2010 г.

Решение № 3591 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15999/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дойчин Иванов Терзийски от гр. Пловдив срещу решение № 1343 от 18.10.2010 г., постановено по адм. д. № 338/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата са наведени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост на съдебните изводи и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Министърът на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмено възражение оспорват жалбата като неоснователно, а в съдебно заседание не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив в производство по чл. 203, ал. 1 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлил исковата претенция на касатора Дойчин Иванов Терзийски, подадена срещу ОД на МВР - Пловдив, при условията на евентуалност срещу МВР. С исковата молба ищецът е претендирал обезщетение в размер на 400 лева за причинените му имуществени вреди, представляващи направени от него съдебни разноски по НАХД № 5598/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд и произтичащи от успешно проведеното оспорване на наказателно постановление № 301 от 08.09.2009 г., издадено от началника на V РУ на МВР гр. Пловдив. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че не е доказана от жалбоподателя пряка и непосредствена причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ между отмененото наказателно постановление и направените разноски. Развити са и доводи, че разноските в административно-наказателното производство нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. За страната остава единствен възможен изход и той е да се търси репариране на понесените разноски по общия ред на ЗЗД, като вреди произтичащи от непозволено увреждане. Решението е правилно. Страните по делото не спорят, че с решение на ПРС е отменено издаденото против ищеца, настоящ жалбоподател, НП с № 301 от 08.09.2009 г. на началника при V РУ на МВР - Пловдив, като същото в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е отменено. По повод образуваното НАХД, Терзийски е ангажирал адвокатска защита и заплатил за това възнаграждения на адв. Първанов в размер на 400 лева. Основният спорен въпрос, който предпоставя основателност на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, касае характера на отмененото наказателно постановление. Съдът правилно е посочил предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ. Правилно е приел, че основателността на иска изисква кумулативното наличието на отменен административен акт, настъпване на имуществени вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт, в случая наказателно постановление, и вредите. Изхождайки от това, съдът правилно е приел, че издаденото срещу ищеца наказателно постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Съгласно константната практика на съдилищата, дейността по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН е дейност свързана с преценка за наличие на административно нарушение и отменените наказателни постановления не са административни актове по определението на чл. 21 АПК. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен административен акт, още повече че е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Следва да се отбележи, че отговорността на държавата за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, е за "административен деликт" - т. е. за административно увреждане при или по повод изпълнение на административна дейност, каквато дейност за конкретния иск не е установена. Като е стигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното изрично искане на юрк. Петкова, на ответника - МВР се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 8 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Такива се дължат и на другия ответник - ОД на МВР - Пловдив, но затова че не са поискани, такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,