Решение № 6807 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2012 г.

Решение № 6807 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Милайс" ЕООД против решение № 327 от 19.06.2012 г., постановено от Административния съд - Велико Търново по адм. д. № 195/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 111102155/18.10.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 20/13.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част. Със същото решение "Милайс" ЕООД е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 669,13 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново оспорва жалбата по съображения в писмен отговор на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. С РА, предмет на обжалване пред административния съд, на ревизираното дружество е определен данък добавена стойност във връзка с отказа на данъчен кредит по фактурите от "Хинкин" ЕООД, "Мидистма" ЕООД и "Лесопласт комерс" ЕООД. Правното основание за отказа на данъчен кредит по фактурите и от тримата доставчика е чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 от ЗДДС. Фактическите констатации са както следва: по отношение на фактурите от "Хинкин" ЕООД е установено, че те касаят ремонтни работи, като към фактурите липсват съпътстващи документи-договори, протоколи обр. 19, количествено-стойностна сметка за вложени материали. Установено е от проверката в информационната система на НАП, че дружеството-доставчик има назначено на работа 1 лице. По отношение на фактурите от "Медистема" ЕООД е прието, че касаят доставка на хладилни витрини и доставка на строителни материали. Отново, както и за предходния доставчик, приходният орган е установил липсата на съпътстващи документи към фактурите. По отношение на фактурите от "Лесопласт комерс" ЕООД е установено, че касаят доставка на дървен материал и доставка на СМР. И тук е констатирана липсата на съпътстващи документи. Административният съд въз основа на преценката си относно събраните по делото доказателства е приел, че жалбоподателят не е опровергал констатациите и изводите на приходния орган за липса на реални доставки по фактурите. Посочена е липсата на доказателства за наличието на техника или работници при "Лесопласт комерс" ЕООД за извършването на фактурираните дейности. С аналогични съображения е преценена като неоснователна и жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурите от "Хинкин" ЕООД. Съдът е посочил, че обективното наличие на стоките по фактурата от "Мидистма" ЕООД и осчетоводяването им не е достатъчно, за да се приеме наличието на реални доставки. Решението на административния съд е правилно. В хода на ревизията доставчиците не са намерени на адресите им за кореспонденция, поради което приходните органи не са успели да прегледат непосредствено счетоводствата им и да установят заприходяването при тях на доставяните стоки, респективно отчитането на извършените сделки. Такава непосредствена проверка в счетоводствата на доставчиците не е осигурена и чрез допустимите за това доказателствени средства в хода на съдебното обжалване. При липсата на такава проверка, не е е доказано, че доставчиците са осчетоводявали разходи, респективно приходи във връзка с изпълнението на фактурираните сделки. Осчетоводяването на сделките само по себе си, макар и да не е достатъчно за установяване на тяхното изпълнение, е индиция която наред с останалите събрани по делото доказателства може да доведе до извод за реалното им осъществяване. От друга страна, представените от жалбоподателя договори в съдебната фаза на обжалването, както и актове обр. 19 не могат да се приемат като документи достоверни дати, тъй като те не са представени на приходния орган в хода на ревизията. Посочените обстоятелства преценени съвкупно с липсата на данни, че доставчиците са разполагали с материален капацитет за изпълнение на доставките, а що се отнася до доставките на СМР и с технически и персонален такъв, води до обоснования извод, направен и от съда, за недоказаност на жалбата. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба като неоснователна, а обжалваното решение като обосновано и правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд