Решение № 7094 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2008 г.

Решение № 7094 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 52 от Закона за собствеността (ЗС) Образувано е по касационна жалба на Д. Т. К. срещу решение № 534 от 10.04.2008 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 2652 по описа на съд за 2007 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на район "П." Община В. да издаде заповед по чл. 52 от ЗС, по силата на която да бъде разрешено на К. или на ангажирано от него физическо или юридическо лице да премахне за сметка на Й. С. Щ. описана в протокол № 40/11.06.2007 г. нискостеблена растителност. Касационните основания поддържани от касатора могат да бъда обобщени като неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3, пр. първо и трето АПК. Ответните страни - кметът на район "П." и Й. С. Щ., в представени писмени отговори изразяват становища за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия си състав приема жалбата за процесуално допустима, като редовно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административния съд е сезиран с оспорване законосъобразността на мълчалив отказ на кмета на район "П.", община В. да издаде заповед по чл. 52 от ЗС, по силата на която да бъде разрешено на К. или на ангажирано от него физическо или юридическо лице да премахне за сметка на Й. С. Щ. описана в протокол № 40/11.06.2007 г. нискостеблена растителност. Не са спорни установените по делото факти. Жалбоподателят е ползувател на недвижим имот, представляващ дворно място находящо се в жк "И." гр. В. административен адрес № I-453С, м. "А.", както и ответницата Й. С. Щ. за имот съседен на ползвания от К. констативен протокол № 40/11.06.2007 г. съставен от длъжностни лица от отдел "Архитектура и благоустройство", сектор "Е.", район "П." община В. е установено че в съседния на ползвания от жалбоподателя имот, този ползван от Щ., има засадени на 60 см. от оградата между двата имота нискостеблени храсти и лози. К. е поискал от кмета на район "П." издаване на разпореждане за премахване на процесните храсти и обжалвал мълчаливия му отказ на кмета относно искането. За да отхвърли жалбата съдът приел че жалбоподателят не е активно легитимиран да иска по реда на чл. 52 ЗС отсичане на клоните на дърветата в съседния имот тъй като не е собственик на имота, а и искането му е насочено спрямо лице, което също не е собственик на недвижимия имот, в който е засадена процесната растителност. Решението е правилно като обосновано и следва да остане в сила. При безспорност на установените факти относно собствеността на недвижимите имоти по нотариални актове № 190/1997 г. и № 190/96 г. правилен е изводът на съда че искане по чл. 52 от ЗС може да прави само собственика на имота и то спрямо собственика на съседния имот, с насадената растителност в нарушение на изискванията на Наредба № 1 за Опазване и поддържане на зелените площи и Наредба № 1 за опазване на декоративната растителност. Жалбоподателят е ползувател на имота и поради това не е активно легитимиран да прави искане в този смисъл. Такова по смисъла на чл. 52 от ЗС може да иска само собственика на имота. При това искането е направено към собственика на съседния имот, а срещу срещу Й. С. Щ., която също е ползувател и не носи отговорност за намиращата се в чуждия имот растителност. Този извод се следва от разпоредбата на чл. 50 от ЗС, съгласно която собственика на недвижимия имот не може да извършва такива действия в своя имот с които се създават пречки за ползване на съседен имот, по-големи от обикновените. В предвид на изложеното жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение