Решение № 4026 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2024 г.
ВАСШесто отделение15.04.2025 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2603 от 04.07.2024 г., постановено по адм. дело 525/2024 г. по описа на Административен съд- Пазарджик.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД, ЕИК 201889501, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, [улица], [номер] да заплати на Националната здравноосигурителна каса, гр. София, [улица]разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, [улица], чрез адвокат П. Шивачева, против Решение 2603 от 04.07.2024 г., постановено по адм. дело 525/2024 г. по описа на Административен съд- Пазарджик. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи за несъответствие на изводите на съда с доказателствата на мотивите на решението и за несъответствие между фактите по делото и изводите на съда. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът директорът на Районната здравноосигурителна каса Бургас, чрез главен юрисконсулт Р. Пейкова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд- Пазарджик е образувано по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Бургасмед ЕООД против Заповед за налагане на санкции РД-25-595 от 18.04.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, издадена на основание чл. 76, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в частта й по т. 1.4, т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7, т. 1.8, т. 1.9, т. 1.10, т. 1.11, т. 1.12 и т. 1.13. От фактическа страна по делото е установено, че МБАЛ Бургасмед ЕООД е изпълнител по Договор 021372 от 24.10.2023 г. с Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК. Със Заповед РД-25-242 от 13.02.2024 г. на директора на РЗОК Бургас е разпоредена проверка на лечебното заведение по изпълнението на сключения със здравната каса договор за оказване на болнична медицинска помощ. В заповедта е определен срок на проверката до 30.03.2024 г., вид и обхват на проверката тематична, място на извършването й и подробно описани задачи. За резултата от проверката е изготвен Протокол 284 от 13.03.2024 г., връчен лично срещу подпис на представляващия лечебното заведение. Срещу констатациите в протокола от проверката, от страна на МБАЛ Бургасмед ЕООД, е подадено възражение, вх. 29-02-442 от 22.03.2024 г. по т. 1.4. до 1.13. Във връзка с подаденото възражение до председателя на БЛС Бургас е изпратено писмо, изх. 62-01-19 от 26.03.2024 г. за посочване на представители от квотата на РК на БЛС Бургас, които да участват в арбитражна комисия по чл. 75, ал. 5 от ЗЗО, но няма данни такава да е проведена. Изготвен е доклад, вх. 02/РД-25-2426 от 15.04.2024 г. от лицата, извършили проверката, които, позовавайки се на Протокол 284 от 13.03.2024 г., и в изпълнение на т. 1 от заповедта за проверка в лечебното заведение са констатирали нарушения, касаещи издаването на направления за хоспитализация. Направени са десет идентични констатации в т. 1.4. до т.1.13. по отношение на десет различни ЗОЛ, посочени с три имена и ЕГН, а именно, че за тях са издадени направления за хоспитализация на пациента, които са електронни и са отчетени електронно. Изтъкнато е обаче, че съгласно Указания за попълване на направления за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури в Приложение 2 към НРД за медицинските дейности 2023-2025 г., блок валидиране на документа по КП и АПр-изпълнителният директор/управител на лечебното заведение задължително подписва електронното направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури Бл.МЗ НЗОК 7. Отчетените десет броя направления за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури Бл.МЗ НЗОК 7 обаче не са подписани от управителя на лечебното заведение, съгласно изискванията на Приложение 2 към НРД за медицинските дейности 2023-2025 г. Вследствие на това е издадена и оспорената заповед, с която за всяко от посочените нарушения по т. 1.4, т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7, т. 1.8, т. 1.9, т. 1.10, т. 1.11, т. 1.12 и т. 1.13 е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева за всяко едно от тях. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. От събраните доказателства безспорно е видно, че по отношение на констатираните нарушения за отчетените електронни направления, не е налице подписване от управителя на МБАЛ Бургасмед ЕООД, каквото е изискването на Приложение 2 на Националния рамков договор РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за (НРД за МД) 2023 2025 г. Противно на изложеното в касационната жалба, не съществува противоречие в нормативната уредба относно валидирането на издаваните от лечебните заведения направления. Обстоятелството, че направлението се издава в електронен формат не освобождава неговия издател от задължението да го подпише. В Приложение 2 на НРД за МД 2023 2025 г., Блок Валидиране на документа по КП и АПр съвсем недвусмислено е посочено, че изпълнителният директор/управителят на лечебното заведение задължително подписва електронното Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (бл. МЗ-НЗОК 7). Не е налице противоречие с нормата на чл. 318, ал. 7, изр. последно от НРД за МД 2023 2025 г., която предвижда, че електронно издадените документи се разпечатват при поискване от контролните органи и се валидират с подпис и печат от лечебното заведение изпълнител на БМП. Става дума за две различни дейности по водене на документооборота. В първия случай се издава електронно направление за хоспитализация или лечение, което следва да бъде подписано с електронен подпис (в този смисъл е и отговорът на НЗОК в писмо, изх. 11-02-535 по 02.04.2024 г., даден по искане на касатора), а във втория е налице хипотеза, при която вече издадено електронно направление се разпечатва по искане на контролни органи. Фактът, че разпечатаният документ следва да бъде валидиран с подпис и печат не изключва изискването електронното направление да се подпише при неговото издаване. Липсата на подпис (електронен или саморъчен) е пречка да се установи авторството на документа, което следва да обвърже неговия издател с направеното в документа волеизявление и правилно е отчетено като нарушение от контролните органи. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и §1, т. 6 ДР на АПК, касаторът следва да заплати на НЗОК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,