Решение № 2062 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11766/2024 г.
ВАСОсмо отделение04.03.2025 г.докладчик т Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 16049/03.09.2024 г., постановено по адм. дело 12637/2021 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Милки Груп Био ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Акад. Методи Попов 22А, ет. 5, ап. 12, да плати на Агенция Митници юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милки Груп Био ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Акад. Методи Попов 22А, ет. 5, ап. 12, чрез адв. С. Желязкова, против решение 16049/03.09.2024 г., постановено по адм. дело 12637/2021 г. по описа на Административен съд София - град. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва фактическите изводи на съда по отношение на състава и свойствата на процесната стока, предмет на тарифно класиране. Счита, че събраните доказателства по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност от съда, както и че Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1816 на Комисията не се отнася до палмистовото/палмоядковото масло, а до палмова мазнина, която е частично хидрогенирана. Отправя искание за отмяна на съдебното решение и самия административен акт. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници , чрез юрк. М. Роева, оспорва касационната жалбата по аргументи, изложени в писмено становище от 30.01.2025 г. В хода на делото аргументите се поддържат от юрк. Станков с искане жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София-град е било решение 32-363905/15.11.2021 г. на директора на ТД Митница Варна, с което е определен нов тарифен код по ТАРИК 1517 9099 90, на стоката по митническата декларация (МД) MRN 21BG002002045090R2/18.02.2021 г., в резултат на което на основание чл. 101 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54, ал. 1 ЗДДС е определено задължение за допълнително заплащане на държавни вземания за вносно мито в размерна 490,46 лв. и ДДС в размер на 98,10 лв., или общо 588,56 лв., ведно със съответните лихви на основание чл. 114 Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 18.02.2021 г. Милки Груп Био ЕАД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока, описана като хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35 , с код по ТАРИК 1516209880 и ставка на митото по отношение на трети страни 10,90 %, държава на износ Малайзия, деклариран произход Малайзия, условие за доставка FOB Port Klang. Представените документи към МД са посочени в решението. В хода на осъществения последващ контрол от митническите органи е възложен анализ на проба от стоката в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ). Действията по вземането и разпределението на пробата са извършени в присъствието и със съгласието на представител на декларатора, който е удостоверил приемането на част от нея. Въз основа на заключението на МЛЕ 10_26.02.2021/27.08.2021 г. митническият орган е приел, че стоката не се класира в декларирания в МД код от позиция 1516 Животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин , тъй като е претъпяла по-напреднала от допустимите за тази позиция обработка - смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира. С оглед на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС) от позиция 1517 е направен извод, че стоката се класира в 1517 90 99 на КН, а приложимият ТАРИК код е 1517 90 99 90, със ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 16%. Адресатът на акта е бил уведомен относно мотивите с писмо от 14.09.2021 г., като му е било предоставен 30-дневен срок да изрази становище. В хода на съдебно производство са приети писмените доказателства от административната преписка и допълнително представени от страните, както и заключения на съдебно-химическа експертиза (СХЕ). Отговорите на вещото лице по основното и допълнителното заключение са поместени в констативната част на решението и са взети предвид по същество. За да отхвърли оспорването на Милки Груп Био ЕАД първостепенният съд е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Спорът по делото е сведен до преценката за тарифното класиране на стоката по МД с MRN 21BG002002045090R2 и дали следва да се класира в позиция 1517 от КН, както е обосновал в решението си административният орган. Според изложените мотиви, основният критерии за тарифното класиране следва да се търси в обективните характеристики и качества на стоката, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. В тежест на митническия орган е да установи дисквалифициращите твърдения по отношение на нейните характеристики и качества, водещи до възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. Освен отговорите и констатациите по СХЕ съдът приема, че стоката не следва да се класира в декларирания от жалбоподателя код от позиция 1516, тъй като въпросното количество палмоядкова мазнина е текстурирана чрез влагане на сорбитанов естер. Възраженията срещу прилагането на вътрешнолабораторен метод от ЦМЛ и декларациите от производителя не опровергават направените изводи. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспоренoто решение 32-363905/15.11.2021 г. на директора на ТД Митница Варна, съответстващ на изяснената фактическа обстановка и съвкупната оценка на доказателствата по делото. Оплакванията на касатора не се установяват при проверката на събрания доказателствен материал. Предметът на правния спор по делото правилно е ограничен от съда до преценката относно тарифното класиране по позиция 1517 от КН на стоката, описана в МД с MRN 21BG002002045090R2/18.02.2021 г. като хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35, 233 колета х 20 кг. , с оглед на обективните характеристики и качества на внесения продукт. Изложените мотиви от административния съд са в съответствие с тълкуването на Съда на ЕС и диспозитива на решение от 15.06.2023 г. по дело С-292/2022 г., според което: 1) Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка. 2) Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че: при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери. Приложимостта на решението на Съда на ЕС по дело С-292/2022 г. в настоящото производство е несъмнена предвид аналогичната фактическа и правна обстановка. Следва да се отбележи, че в изложените касационни съображения отсъства позиция по правилността на тарифното класиране на стоката в процесната МД с код по КН 1516 20 98. При съобразяване на изяснените по-горе факти и обстоятелства са издържани изводите на първоинстанционния съд за доказаност на основанията за промяна на декларирания тарифен код от позиция 1516 и съответно за класиране на стоката с код 1517 90 99 на КН. Твърденията на касатора, че разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1816 на Комисията са отнисими само до палмовата мазнина, която е частично хидрогенирана, а не до палмистовото/палмоядково масло, са вътрешнопротиворечиви и изцяло неоснователни. Код 1516 20 96 от КН включва фъстъчено, памучно, соево или слънчогледово масло; други масла, с тегловно съдържание на свободни мастни киселини по-малко от 50 %, с изключение на палмистовото масло, маслото от илипе, кокосовото масло, рапичното, репичното масло или маслото от копайба , а следващият код 1516 20 98 - Други . Т.е. с процесната МД изначално е посочен неправилен тарифен код, дори да не са налице преките доказателства по делото МЛЕ, както и основно и допълнително заключение по СХЕ, разкриващи че частично хидрогенираното масло е загубило основната си характеристика. Последните са възприети и обсъдени критично от съда в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК. Що се отнася до оплакването за необоснованост и незаконосъобразност на решението на АССГ, досежно направения извод за съответствие между взетите и изследвани проби от стоката по МД с MRN 21BG002002045090R2/18.02.2021 г., касационният съд намира същото за неоснователно. По делото не са налице данни или индиции, че изследваните проби са различни от тези, взети в присъствие на представител на вносителя, нито от събраните доказателства може се направи такъв извод, който е в доказателствена тежест на лицето, което го твърди и чиято теза ползва в случая на Милки Груп Био ЕАД. Както е видно от мотивите на соченото от касатора решение на ВАС по адм. дело 4319/2024 г. посочените две декларации (MRN 21BG002002045090R2 от 18.02.2021 г., която се явява документ за приключване на режим митническо складиране по MRN 21BG002002043458R5/05.01.2021 г.) не са предмет на оспорваното решение и не са представени по делото. Поради това категорична идентичност на конкретната стока по MR 21BG002002045090R2 от 18.02.2021 г., внесена от жалбоподателя, и тази по процесната МД, не се установява от данните и доказателствата по делото . Като е достигнал до извода за материална законосъобразност на обжалвания административен акт, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Крайното заключение на първоинстанционния съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите за отхвърляне на жалбата срещу решение 32-363905/15.11.2021 г. на директора на ТД Митница Варна. Предвид изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на осмо отделение,