Решение № 6382 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2010 г.
ВАСV отделение08.05.2012 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
Отменя решение № Ж-32 от 4.11.2009 г. на Комисията за защита на личните данни. Изпраща преписката на Комисията за защита на личните данни за произнасяне съгласно дадените указания. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 6382 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Петър Иванов Иванов против решение № Ж-32 от 4.11.2009 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалбата му срещу "Юнайтед Служба по трудова медицина" ЕООД, гр. София и по отношение на дружеството е издадено задължително предписание да предостави исканата от Иванов информация относно обработването на личните му данни съгласно подаденото от последния заявление, в 14-дневен срок от съобщаване на решението. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е удовлетворено искането му за санкциониране на дружеството за допуснатото нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение, с което комисията да бъде задължена да се произнесе допълнително и да наложи на администратора на лични данни съответна имуществена санкция за допуснато нарушение. Ответникът - Комисията за защита на личните данни оспорва жалбата. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Заинтересованата страна "Юнайтед Служба по трудова медицина" ЕООД, гр. София не изразява становище. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Петър Иванов с твърдения, че "Юнайтед Служба по трудова медицина" ЕООД, гр. София, тогава Служба по трудова медицина "Манус вита" допуска нарушение на чл. 28 от ЗЗЛД, тъй като не предоставя на жалбоподателя поисканата със заявление от м. януари 2008 г. информация за това как, с каква цел са обработени личните му данни и на кого са предоставени. Поради това жалбоподателят моли комисията да наложи на администратора на лични данни имуществена санкция съгласно чл. 42 от ЗЗЛД. От представените доказателства комисията установява, че със заявление от 25.01.2008 г. жалбоподателят Иванов прави искане до "Юнайтед Служба по трудова медицина" ЕООД, гр. София, тогава Служба по трудова медицина "Манус вита" да му предостави информация за това как, с каква цел са обработени и на кого са предоставени личните му данни, с които службата по трудова медицина разполага. Заявлението е оставено без отговор от администратора на лични данни. На основание събраните доказателства с решение № Ж-32 от 4.11.2009 г., предмет на оспорване в настоящото производство, Комисията за защита на личните данни, единодушно приема, че от страна на "Юнайтед Служба по трудова медицина" ЕООД, гр. София е допуснато нарушение на чл. 28 от ЗЗЛД, тъй като службата като администратор на лични данни не изпълнява задължението по цитирания текст да предостави исканата информация. Поради това уважава жалбата на Петър Иванов и издава задължително предписание на администратора на лични данни да предостави исканата от Иванов информация във връзка с обработката на личните му данни съгласно подаденото от последния заявление, в 14-дневен срок от съобщаване на решението. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на комисията (решението е съобщено на страната на 8.01.2010 г., а жалбата е подадена на 22.01.2010 г.), от лице, чиито права са пряко засегнати от акта. (В този смисъл е определение № 719/16.01.2012 г. по адм. дело № 2839/2011 г. на ВАС, петчленен състав). Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното решение е постановено от компетентния орган. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Спазени са и изискванията на чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и на чл. 39, ал. 1 от правилника - жалбата е разгледана в открито заседание с призоваване на страните и събиране на доказателства, а решението е взето единодушно от членовете на административния орган. Въпреки това при постановяване на административния акт са допуснати нарушения на изискванията за форма, които опорочават постановеното решение и са основание за неговата отмяна. Независимо че е издадено в писмена форма и подписано от председателя и членовете на административния орган, решението не съдържа конкретни съображения, които да мотивират разпоредителната част на акта. Прието е, че "Юнайтед Служба по трудова медицина" ЕООД, гр. София като администратор на лични данни не изпълнява задължението си по чл. 28 от ЗЗЛД да предостави поисканата в заявление на жалбоподателя Иванов информация относно обработката на личните му данни и на дружеството е дадено задължително предписание да предостави исканите сведения. Не са изложени обаче съображения за причините, поради които комисията приема, че следва да избере именно тази от предвидените в закона възможности. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, когато, както в случая установи нарушение, комисията разполага с правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Преценката на органа относно избора на възможно поведение е при условията на оперативна самостоятелност. Поради това всяко решение на комисията следва да бъде мотивирано с конкретни съображения, обосноваващи предпочетената от административния орган алтернатива. В случая това не е направено, тъй като не са изложени аргументи за причините, поради които на администратора на лични данни е дадено задължително предписание, а не са упражнени другите правомощия, предвидени в закона. Ето защо оспореното решение е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Констатираният порок във формата е достатъчно основание за отмяна на административния акт. По тези съображения решението на комисията следва да бъде отменено, а съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне, при съобразяване с изложеното по- горе относно изискванията към формата на административния акт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,