Решение № 13893 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2019 г.

Решение № 13893 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 227, ал. 2 от АПК. Жалбоподателката Й. Б. с ЕТ "Й.-Й. Б." моли да бъде отменен като незаконосъобразен РА № Р-03-1401236-091-02/20.10.2014 г. на ТД на НАП-Варна, с който за периода м. 1.2008 г. – м. 12.2010 г. са определени задължения по ЗДДС общо 124 747, 56 лв с 63 867, 48 лв лихви и задължения по ЗДДФЛ: за 2008 г. – 2010 г. общо 7305, 01 лв с 3691, 21 лв лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК - данни за укрити приходи и воденото счетоводство не дава възможност за определяне на основата за данъчно облагане за ревизираните периоди. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по жалбата моли РА като правилен да бъде оставен в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 4526, 11 лв за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата против РА в обжалваната част. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С решение № 1248/27.01.2020 г. по адм. д. № 8458/2019 г. на Върховния административен съд, VIII отделение, на основание чл. 222, ал. 2 и чл. 227, ал. 2 от АПК е отменено решение № 1008/21.05.2019 г. по адм. д. № 1999/2017 г. на Административен съд – Варна и е внесено делото в открито заседание за събиране на доказателства. В мотивите на отменителното решение е прието, че ревизията правилно е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Дадени са указания на ответника да представи четливи копия на конкретно посочени фактури, които не са изпълнени. Поставена е допълнителна задача на вещото лице графолог да даде заключение кои от неосчетоводените фактури са подписани от ревизираното лице, съпруга й, шофьори и продавачи в обектите на търговеца. След приемане на допълнителната графологическа експертиза, неоспорена от страните, е назначена счетоводна експертиза със задача да определи дължимите данъци и лихви за ревизираните периоди предвид установените подписани фактури от ревизираното лице, съпруга й, шофьорите и продавачите в обектите на търговеца. Вещото лице счетоводител е дало заключение, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно, че при надценката, ползвана от дружеството, укритите продажби: за 2008 г. са на стойност 10 964, 86 лв, за които дължимият данък върху добавената стойност по чл. 86 от ЗДДС е 2192, 97 лв, за 2009 г. са на стойност 4371, 22 лв, за които дължимият ДДС е 874, 24 лв, а за 2020 г. са на стойност 9405, 21 лв, за които дължимият ДДС е 4948, 25 лв. В РА неосчетоводените продажби са отразени в резултатите за м. 12 на съответната година, поради което лихвите са изчислени съответно по данните за м. 12. на всяка от годините и са 1344, 51 лв за м. 12.2008 г., 427, 73 лв за м. 12.2009 г. и 725, 94 лв за м. 12.2010 г. РА следва да бъде отменен в частта, с която за м. 12.2008 г. е определен ДДС за внасяне над 2192, 97 лв с лихви над 1344, 51 лв, за м. 12.2009 г. е определен ДДС за внасяне над 874, 24 лв с лихви над 427, 73 лв и за м. 12.2010 г. е определен ДДС за внасяне над 1881, 04 лв с лихви над 725, 94 лв. В останалата част по ЗДДС жалбата против РА следва да бъде отхвърлена. В частта по ЗДДФЛ вещото лице по механизма в РА е определило укритите приходи, годишният финансов резултат и дължимият данък и лихви така: за 2008 г. – загуба, за 2009 г. данък за довнасяне 744, 91 лв с 342, 03 лв лихви и за 2010 г. данък за довнасяне 656, 10 лв с 233, 53 лв лихви. РА следва да бъде отменен в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ: за 2008 г. изцяло, за 2009 г. - данък над 744, 91 лв и лихви над 742, 03 лв и за 2010 г. данък над 656, 10 лв и лихви над 233, 53 лв. В останалата част жалбата против РА като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Касаторката има право на разноски за първите три инстанции в размер 9806, 02 лв, във която не са включени разноските за настоящата инстанция поради липса на искане за присъждането им. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 8980 лв при материален интерес от 199 611, 26 лв и предвид фактическата сложност на делото. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по 626, 88 лв за всяка инстанция – общо 2507, 52 лв или по компенсация ответникът следва да заплати на касаторката 7298, 50 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,