Решение № 8442 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. Ц. против решение 531 от 19.01.2024 г., постановено по адм. дело 10228/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на Ц. Б. Ц. против заповед 8121к-11985/11.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 ЗМВР, вр. с чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на Ц. Б. Ц. началник на група Охрана на вододайни зони и съоръжения на Охрана на обекти на Софийска вода АД (по чл. 92, ал.1 ЗМВР) към отдел Охранителна полиция по допълнителен щат към щата на СДВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Приема, че мотивите на обжалваната заповед съдържат анализ на относими факти, който е достатъчен по съдържанието си, за да бъдат изяснени в пълнота обстоятелствата от значение за формиране решението на ДНО, като последният излага правни изводи, съответни на установените факти. Посочва, че не се установяват обстоятелства, от които да е възможно да бъде направен извод, че фактическата обстановка не е била докрай изяснена или, че е било засегнато правото на защита на лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана. Сочи, че е спазена разпоредбата на чл.206, ал. 2 ЗМВР, тъй като при определяне на вида на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Констатира, че заповедта е съобразена с материалния закон като сочи, че правилно ДНО приема, че действията на жалбоподателя са несъвместими с етичните правила от Етичния кодекс, регламентирани в т. 19, т. 20 и т. 25. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че наказанието на Ц. Б. Ц. е наложено за извършени нарушения на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т.3 и т. 4 ЗМВР неспазване на служебните правомощия и неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (нарушения на т. т. 15,20, т.24, т.25 и т.57 от Етичния кодекс) за това, че в периода 29.04.2020 г. до 08.05.2020 г., старши инспектор Ц. разпорежда на К. В. и Р. И., да заличават и изписват ръкописни текстове на имената на младши инспектор В. К. в ежедневна ведомост 365/01.04.2020 г. , като вследствие на неправомерните разпореждания на ст.инспектор Ц., мл. инспектор К. не се явява на работа по график, но получава възнаграждение за това общо 8 наряда в периода на нарушението, представляващо използване на служебно положение за облага на трети лица и деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата - съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и по т. 13 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание уволнение. Първоинстанционният съд подробно описва фактите по делото, но в решението по същество липсват мотиви, обосноваващи материалната законосъобразност на оспорената заповед. Събраните по делото доказателства са описани, но не са обсъдени в тяхната съвкупност. Липсват правни изводи, относно извършени ли са от служителя вменените му дисциплинарни нарушения и осъществени ли са фактическите състави на чл. чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон са изцяло декларативни. В съдебния акт са цитирани представените по делото доказателства, както и законовите норми, но доказателствата и приложимите законови разпоредби не са анализирани и обсъдени, липсват фактически установявания, а правните изводи са бланкетни. Такива са и изводите, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че Ц. Ц. извършва посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, без да се посочат въз основа на кои от детайлно изброените доказателства съдът стига до този извод. Основателно е направеното в касационната жалба възражение, че съдът при преценка на материалната законосъобразност на обжалваната заповед не прави собствен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства. Съдът не може и не следва да не излага собствени изводи по установените от него факти. От мотивите на решението не става ясно дали първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят извършва вменените му дисциплинарни нарушения и въз основа на кои доказателства обосновава този извод, колко нарушения (едно или две) приема, че извършва Ц., съответно ако са две приложена ли е разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР от органа. Не е обсъдено дали нарушението/нарушенията правилно са преценени като такива по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и по т. 13 ЗМВР. Не е обсъдено налице ли са доказателства, съответно изложени ли са фактически основания от административния орган, които установяват налице ли е уронване престижа на службата, доколкото това е квалифициращият елемент на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за разлика от нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР и установено ли е това по делото. Не е обсъдено спазени ли са изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Липсата на мотиви по посочените въпроси препятстват настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери съответствието на оспорената заповед с материалния закон и да изложи мотиви за това. Разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,