Решение № 6920 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2019 г.

Решение № 6920 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите срещу решение № 1731/21.10.2019 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 1679/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-244-0337299/10.07.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него са установени юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Осъществяването им е достатъчно условие за мярката, като правомощието на органа по приходите да я наложи се упражнява при условията на обвързана компетентност, а свободна е преценката му за срока на ограничението. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на мотиви за избора на срок на ПАМ. Заявява убеждение, че определеният срок е съобразен с принципа на съразмерност и ощетяването на фиска ще е минимално, а загубите за адресата на мярката ще имат предупредително-възпиращо въздействие. Иска отмяна на решението отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ.

Ответникът по касация "Созополи" ООД отрича основателността жалбата. Претендира разноски за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Административен съд Бургас заповед по отношение на "Созополи" ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване и забрана на достъпа до стопанисвания от него обект "Детски атракцион и римски път" в гр. Созопол, ул. "Черно море" за срок от 5 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на монтирания и въведен в експлоатация ЕКАФП. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 04.07.2019 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Органът по приходите е мотивирал избора на срок на мярката за административна принуда с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, а също и неизпълнението на задължението за съхраняване на свидетелството за регистрация в обекта, факта на липса на регистрация за целите на ДДС, декларираните финансови резултати за последните 3 години. Обобщението е че обектът е популярен с потенциал за реализиране на значителни обороти, а с неизпълнението на конкретното задължение се препятствала контролната дейност, включително дали ФУ е декларирано за обекта. Неизпълнението на задължението всякога водело до засягане на фиска.

С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Според първостепенният съд е установено, че при проверката на 04.07.2019 г. жалбоподателят не е представил свидетелство за регистрация на монтираното в обекта фискално устройство, т. е не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Отмяната на ЗПАМ е мотивирана с липсата на съображения на органа по приходите за избора на срока на ограничението. Изложените формални мотиви за индивидуализирането на срока не съдържали ясен и справедлив критерий. От приписваното на адресата на мярката нарушение не следвало възможно засягане на фиска. Извършените в обекта продажби се регистрирали с издаване на фискален бон от регистрирано фискално устройство, а установената касова наличност съответствала на отчетената с ФУ. Решаващият извод на съда е, че липсата на мотиви относно срока на ПАМ препятстват преценката за съответствието й с целта на закона. Съдът е приел, че ЗПАМ не съответства на изискванията за форма по чл. 188, ал. 3 ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на първоинстанционното решение /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Документ във връзка с фискалните устройства е свидетелството за регистрация на устройството, тъй като при действието на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин свидетелство за регистрация се издава за фискалното устройство при въвеждането му в експлоатация от лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт. Свидетелството за регистрация се съхранява от задълженото по чл. 3 от Наредбата лице със стационарен обект в търговския обект /вж. чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата/. Верен е правният извод на съда, че са осъществени материалните предпоставки за ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС.

Правилно административният съд е възприел като порок на формата на ЗПАМ, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Неотносими към разпоредената правна промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредбата лицето по чл. 3 следва да съхранява постоянно в стационарния търговски обект свидетелството за регистрация на ФУ. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението на реда и начина на съхраняване на документи във връзка с ФУ или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – да постави физически в обекта свидетелството, та то да се съхранява там. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията /на намерение за превенция сочи очакването за предупредително-възпиращо въздействие/.

• Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката. Всъщност от конкретното нарушение по хипотеза не може да се засегне събирателната функция на бюджета. Не се спори, че за конкретния обект има регистрирано ФУ, което предполага устройството да е въведено в експлоатация и съответно да е издадено свидетелство за регистрация по чл. 17, ал. 2 от Наредбата. При проверката от органите по приходите е извършена продажба, за която е издаден фискален бон. Не се твърди продажбата да е отчетена от задълженото лице без получено потвърждение за успешна регистрация на ФУ – арг. чл. 18, ал. 5 от Наредбата /рад. ДВ бр. 40 от 2013 г. /.

• Ако неизпълнението на задължението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредбата засяга само възможността на контролните органи да проверят дали това ФУ е декларирано за обекта, а съответно и правилното отчитане на оборотите, то следва да се има предвид, че НАП създава и поддържа база данни за ФУ /чл. 23 от Наредбата/, а в ЗПАМ липсват констатации за неправилно отчитане на оборотите от адресата й. При наличието на поддържана от НАП база данни за ФУ няма как да се засегне контролната дейност на органите по приходите дори в контекста на "потенциалната възможност за реализиране на значителни обороти" в обекта.

• Неотносими към индивидуализирането на срока на ПАМ са декларираните от търговеца финансови резултати и липсата на регистрация за целите на ДДС.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника по касация не се дължат деловодни разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение